Култ

1. Първи стъпки към Ада

- Това е обир... – последните думи, които чу дядо Ставри.

Той работеше в малък магазин, в центъра на града и едвам свързваше двата края. Магазинът продаваше всичко, от алкохол до перилни препарати, всичко на едно място. По някаква странна случайност обаче, дядо Ставри беше потърпевшият на този обир. Сякаш животът му не бе достатъчно гаден помисли си така не подозиращият Адам, който беше свидетел на обирът. Адам искаше да си купи един специален диск, които дядо Ставри беше закупил на старо. Всъщност двамата се познаваха доста добре. Те бяха съседи и Адам още помнеше как като малък, дядо Ставри обичаше да щипе бузките на Адам и да го пита как е животът в училище. После разказваше за детството си и годините в университета. Бяха говорили с часове на пейката пред блока, старецът винаги имаше с какво да заговори малкият Адам и какво да му разкаже разбира се. Дори и днес, когато Адам посещаваше дядото, той понякога щипеше бузките му и той си спомняше за безгрижното детство и разговорите пред блока. Когато времето все едно беше спряло.

Поради същата носталгия по миналото, Адам искаше да си купи старият диск. С песните на така известната изпълнителка Мила и нейният албум „Бездна". Цял ден чакаше моментът да отиде в малкото магазинче на старецът и да си купи диска, после да се прибере и да се наслади на миналото си. Беше свършил работа за деня, работеше в малък цех, където цял ден правеше малките части за коли. Скучна работа, но поне плащаха повече от минималната заплата. След краят на работният ден Адам се отбиваше в магазинът на дядо Ставри за едно или две неща. Караше старо Рено и паркираше точно на паркинга пред магазинчето. Мястото все не биваше заето. Любимата част на деня му беше срещата със старецът. Той все имаше какво да каже, да пусне по някоя шега и да оправи така скучният ден на Адам. Питаше го как е минал денят. После с усмивка на лице му казваше „Лек ден". Винаги беше позитивен и вдъхващ надежда. Тайно Адам искаше да е същото старче, когато му бе дошъл мигът.

Този ден не бе никак различен. Адам свърши работа и тръгна към магазинчето. Спря на същото място и влезе. Старецът както винаги го посрещна с усмивка и го попита:

- Какво те води днес тук, Адам?

- Имаш ли онзи стар албум на Мила... как му беше името...

- Имаш предвид „Бездна" – отговори старчето

- Да, точно така! Ех, как ми избяга от акъла.