Култ

2. Тъмна личност

Адам беше във стаята за разпит. Малка стаичка, с два стола, една маса и едностранно огледало от дясно. Той знаеше какво следва и не му харесваше, че ще трябва да прекара идният час или може би два в разговор, които и без това нямаше да има никакъв смисъл. Нямаше да му повярват ако кажеше, че той не е извършил престъплението. Щяха да искат доказателства, а Адам нямаше такива. Щяха да му загубят времето, а той мразеше да си пилее времето.

След 10 минути чакане, вратата се отключи. За негово учудване влезе млада тъмнокоса дама. Беше облечена в червена рокля, с червило и обици в същият цвят. Нестандартно за един разпит. Докато вървеше до стола пред Адам, се чуваше трополенето на токчетата й, които бяха също в червено. Лицето и бе строго. Очите и бяха тъмни като нощта. Излъчваше непримиримост, искаше да докара този случай до край.

Тя седна на стола пред Адам, носеше със себе си папка с документи, започна да я разлиства и извади един лист. Започна да го чете:

- Господин Флейм... Адам Флейм. Никога не сте напускали страната, на 32 години сте, нямате предишни провинения, разведен сте след едногодишен брак. Развели сте се... - тя отвори папката взе още един лист и продължи - заради изневяра. Живеете на улица „Безвремие". В малък апартамент, на седмият етаж.

- Виждам, че сте си написали домашното. - каза Адам

- Винаги се подготвям за случаите си. Едно обаче не ми е ясно, никъде не видях нищо за родителите ви. Къде живеят... на колко са?

- Това интересува ли ви?

- Искам да знам всичко за вас. - тя погледна право в очите на Адам, със смразяващ поглед

- Няма значение!

- Има! Всъщност има.

- Няма никакво значение! И без това съм невинен. Няма значение от целият този разпит. Аз познавах добре дядо Ставри и никога, никога нямаше да му сторя зло. Той ми бе като баща! - той гледаше право в очите й, с един пламък на надежда, че тя ще му повярва

- Нека да решим ние, кой е невинен и кой виновен. Господин Флейм, бихте ли ми казали, какво точно правехте в магазинът на дядо Ставри?

- Казах ви, че той ми беше като баща. Всеки ден ходя при него...ходех. След работа разбира се. Отбивам се и подпомагам бизнесът му, купувам каквото ми трябва и се прибирам.