Чувства

3.Приятелки-предателки

-Моля за внимание - каза директорът от сцената. Ние се извадихме от унеса си и той пусна ръката ми.- Сега на сцената ще посрещнем капитанът на футболният отбор Брус Манчестър.

Брат ми се появи на сцената. По лицето му не се долавяше и нотка притеснение. Винаги съм му завиждала за тази негова самоувереност. Изведнъж го видях по-пораснал и по-силен и осъзнах колко му отиваше да бъде някой важен бизнесмен. Щеше да бъде толкова жалко да пропилее живота си като стане футболист.

-Добър ден скъпи мои съученици-започна той.- Очаква ни една прекрасна година която аз лично няма да забравя. Искам първо да пожелая на всички осмокласници на добър час и да им кажа че адски много им завиждам, че тепърва започват.Аз другата година завършвам и ще ми бъде адски мъчно за това великолепно училище.

Осанката и плътния глас на Брус те караха да го приемеш на сериозно. Ако тази реч беше представена от самия директор никой нямаше да го слуша и никой нямаше да го интересува какво говори един нисичък, остарял човечец.

Брат ми приключи речта си и премина към наградите:

-Мариса Харисън, Пати Кросли, Мичъл Орисон- той почна да изрежда имената на награждаваните.- Брендън Керис, Сара Уитмор, Сали Сийдър...

Сали си взе наградата и се отправи към мен и Джони. Нямах търпение да и разкажа какво се беше случило.

Той се затича към Сали и... я ПРЕГЪРНА! Бях буквално като гръмната. Как така я прегърна? Аз даже бях учудена, че той я познава.

Сали беше цялата пламнала и ми се усмихваше гузно. Тя го потупа леко по гърба и Джони я оттърва от прегръдката си.

Обърнах се и се отправих към сцената. Лицето ми беше почервеняло. Не, не бях ядосана. Почувствах, че целият свят ме е отхвърлил, че съм останала сама в бездънната пустош. Имах чувството, че част от мен се откъсна. Почувствах се безпомощна.

-Краш недей да бягаш ще ти обясня.-гласът на Сали отекна в ушите ми, но нея вече я нямаше. Нямаше я най-добрата ми приятелка.

***

Отидох зад сцената и се отправих към брат си, който седеше и се смееше с две момчета. Мразя когато съм тъжна някой да е щастлив. Това звучи егоистично,нали? Какво да направя не мога да съм перфектна. Сигурно за това Джони не харесва мен, а най-добрата ми приятелка. Сали беше добра във всичко. С каквото и да се захванеше го правеше с лекота.

Лепнах си една усмивка и се отправих към брат ми.

-Браво Брус добре се справи.- казах аз. Той ме погледна и усмивката му се смрачи.

-Краш, какво ти е?

-Нищо ми няма. Защо мислиш, че ми има нещо?

-Защото тази усмивка е фалшива.