Чувства

4.Улица Ейбрахам 22

Бяха минали две седмици от както започнахме училище. Не съм си комуникирала със Сали от първия учебен ден. Не желая да говоря с нея. Всъщност не желая дори да я виждам. Винаги когато погледнех към нея ме гледаше гузно което направо ме застрелваше.Нито аз нито тя правехме каквито и да е опити да си проговорим отново камо ли да се сдобрим. Тъжно е, че се скарахме заради момче. Винаги си повтарях, че такова нещо не може да помрачи приятелството ни, но тя постъпи ужасно. Знаеше, че Джони е детската ми любов, а сигурно цяло лято се е гушкала с него.

Лежах дремеща на чина в час по биология когато Мичел от задния чин ме побутна.

-Това е за теб- каза той и ми подаде една бележка. Съдържанието на бележката беше:

Краш трябва да ти обясня случилото се. Не е това което си мислиш уверявам те. Познавам те и знам колко си твърдоглава. НО ако все пак искаш да разбераш истината за онази прегръдка ела довечера на улица Ейбрахам 22. Това е новият ми дом. Като дойдеш (ако дойдеш) ще ти кажа защо се преместихме.Къщата е розова със зелен покрив.

От Сали

Не мислих много над предложението на Сали. Ако наистина имаше някакво недоразумение непременно исках да разбера. Все пак ако това което си мислех беше грешно щеше да е доста тъпо да и се сърдя напразно.

***

Беше 8:30 вечерта и аз бях пред Ейбрахам 22. Новото местоположение на Сали беше огромна, луксозна, розова къща в чийто двор от двете страни на огромната бяла врата която беше украсена с бял мраморен релеф бяха посадени и грижливо подрязани две миниатюрни борчета.

Баща и сигурно здравата се е изръсил за тази къща или пък може би това беше новия дом на майка й. Всичко щях да разбера само, ако почукам на вратата. Щях да разбера и за къщата, и за прегръдката, и за взаимоотношенията и с Джони само, ако почукам на вратата. Сега просто оставих мислите си, почуках и някой отвори. Като, че ли на шега този някой беше Джони.

-Здравей!- каза той и ми се усмихна и на бузата му се показа красива трапчинка.Той какво правеше в дома на Сали? Да не би да беше решила да покани и него в дома си за да ми обяснят заедно какво става?

-Зздравей- заеквайки поздравих Джони. Забелязах, че ме гледа и ми се усмихва по същия гузен начин по който го правеше Сали през последните две седмици. Да не би да му е казала какво изпитвам към него?

Точно си мислех за нея и тя се появи иззад Джони.

-Здрасти Краш! Радвам се, че дойде!- каза тя с преливаща енергия в гласа и широка усмивка на лицето си.

-Моля влез!-покани ме тя след което се обърна към Джони- Би ли ни оставил насаме, ако обичаш?

Той я погледна и повдигна вежди.

-Сигурна ли си?-попита той.

- Да, сама ще се оправя-отговори тя след което Джони се отправи към извитите стълби и зави зад тях.

- Е, хайде да се качваме- предложи тя.

-Добре.

И ние се заизкачвахме по витите стълби след което завихме на дясно и влязохме в стаята точно до стълбището. Тя беше с прасковен цвят и по средата имаше огромно, розово легло с балдахин. Изглежда е била ремонтирана скоро, защото във нея се усещаше миризма на боя и нови мебели.

Сали затвори врата след мен и седна на леглото и аз последвах нейния пример.

-Краш, разбирам, че си много объркана- заговори тя.- Особено след като той ти отвори- каза тя и посочи към вратата.- И така. Както вече знаеш Краш майка ми и баща ми са разведени вече от цяла година. Това лято баща ми се запозна с една ужасна жена. Истинска Круела Девил-каза тя и направи отвратена гримаса.-Баща ми се ожени за Круела това лято. От тогава живота ми се превърна в ад. Тази жена е толкова ужасна, че не можех да приема факта, че трябва да живея с нея и цялото лято прекарах във вилата на баба. Дойдох си точно два дни преди началото на учебната година. Дори не бях виждала къщата в която ще живея. Също така не знаех, че онази вещица има син. Сигурно се сети вече кой е той. Краш,  Джони е моят доведен брат.