Чувствали ли сте се така, все едно никой не ви харесва?! Така все едно никой не се интересува от вас?! Така все едно сте най-грозния и мразен човек на тази земя?! Така все едно нарочно хората влизат в живота ви и после ни вест - ни кост от тях, само за да могат да ви причинят болка?!
Може би да, може да сте се чувствали, някои може все още да не са се чувствали така, трети ще кажат "стига сте се филмирали"...
Въпреки всички казани думи, въпреки всички утешителни думи, въпреки цялата любов, която имам от Семейство, приятели, близки и познати. Аз се чувствам... Празна, отхвърлена и не харесвана.Някои казват "Отиди на психолог"
Други "Просто не мисли за това"
А трети "Стига си се правила на интересна"Е... Нито един съвет не ми помага.
Мога да кажа, че това е нещо странно в мен, което не ме изоставя, просто понякога заспива вътре в мен. И чака... Чака удобния момент... Да ме нападне! Да атакува мислите и съзнанието, да скочи върху малкото нищожно самочувстви, което имам и да го стъпка. Да започне с въпросите... "Защо не ти пише никой?", "" "Те не те харесват! " "На никого не му пука за теб! " "Ти си едно нищо!"
Още и още обиди, лоши чувства завладяват сърцето ти...
А главата ти ще избухне от всякакви въпроси, имена, дати, думи и всичко се повтаря отново и отново...
Ще избухнеш, на косъм си... И тогава всичко... Утихва.
Вече не чувстваш нищо, вече свърши, вече всичко е нормално.
Излизаш, забавляваш се, щастлив си! И тогава... ОТНОВО! Идва, атакува, напада, измъчва и си отива. И отново, и отново, и отново! Цялата тази ситуация се върти като виенско колело безкрай. Имаш чувството, че никога няма да избягаш от това, вече си изтощен от това. Страхуваш се да се почувстваш добре. Обзема те омраза, недоволство, завист... Защо останалите живеят добре?! Какво не ми е наред?! Какво съм направила, с какво съм го заслужила?!Това е моята история. Моята история за битката в мен! За урагана в мен, за бурята, която не утихва в мен... За измъчената ми душа, която е... В очкакване на щастието!
Това е моята история, моята душа и моята война. Това е войната в мен!
:)
KAMU SEDANG MEMBACA
В очакване на щастието
AcakВойната, която се в води в душата ми, в главата ми... В мен самата! Да чувствам щастие, вече толкова невъзможно ми се вижда, да очаквам да усетя любов и топлина, която ще ме спаси от чудовището в мен. Това е за което живея!