I F**ked Your Boyfriend [Chanbaek/Baekyol] {BG Trans}

Настроения и обединения

"Ч-Чаньол?Парк Чаньол?!" Очите на Крис се разшириха в учудване, след което се отместиха към апетитния блондин, стоящ до приятеля му, който не бе виждал от месеци.

Челюстта на китаеца се разшири, когато очите му попаднаха върху коремчето на Бекхюн.

"Човече...Какво се е случило..." Крис промърмори, думите извличайки се само с объркване.

Той бавно повдигна погледа си, заключвайки широко отворените си очи с тези на Чаньол. "Първо, вие сте изчезнали от училище за някакви четири шибани месеца, всякаш е най-нормалното нещо! Тези идиоти наречени учители се държаха всякаш нищо не е станало, постоянно казвайки на любопитни ученици да си гледат работата! Тонове слухове бяха създадени, всякаш като за последно, казвам ти, човече," той дрънкаше и дрънкаше, като за последно, "мамка му някакви хора дори помислиха, че си го отвлякъл и си го направил проститутка-"

Крис спря, щом забеляза, че Чаньол беше увил ръката си около тънката талия на Бекхюн, придърпвайки защитнически тялото на русокосия близо до себе си.Бекхюн се изчерви леко и се усмихна на товя действие.Чаньол може би бе забелязал, че гаджето му се чувстваше напрегнат пред съученика им.

Бекхюн опита да го забрави.Опита се да забрави за училището, мястото където хората го мислеха за нищо друго, освен уличница и предател.

И сега в момента имаше хора, които предполагаха че е станал някаква курва.

Крис бе един от добрите приятели на Чаньол, нали?Никога не би ги съдил, помисли си Бек.

Крис проследи движенията им с любопитните си очи.Те имаха непозната аура, висяща около себе си, и все пак Крис, бъдейки Крис, трудно можеше да каже какво точно означаваше.

Помисли действието на Чаньол с ръката като знак, хмърлен към него - че приятелят му вече си бе присвоил Бекхюн. Чакай, какво. От кога? Чакай, те не могат да са във..

Подозрителната издутина в корема на Бекхюн си играеше с ума на Крис до там, че той сбръчка веждите си, очите му, проблясквайки с отказ да повярва и въпроси, пълнещи се в главата му.Но се опита да ги игнорира, засега.

"Йол, аз-, липсваше ни, човече.Не отговаряше на съобщенията ми нито на обажданията ми.Мислех, че ще се свържеш с нас след време, но седмиците се превърнаха в месеци преди да забележа! А и има хора, които се тревожат за вас, все още-"