I F**ked Your Boyfriend [Chanbaek/Baekyol] {BG Trans}

Анестезия

"Заедно сме в това." Минсок въздиша срещу копринената руса коса, краищата докосвайки се до кожата му, гъделичкайки я, докато устните му продължаваха да шепнат нежни думи. "Остави белезите ни да се влюбят."

Лухан премига, когато по-възрастният сложи хванатите им ръце до гърдите си, а сърцето му забърза ритъма си в отговор. Те седяха под луната, обвити с одеяла, гърбът му опрян в тялото на Минсок.

"Защо правим това..." Хванат между ръцете на кестенявокосия, той се почувства изпълнен. Изпълнен, но в същото време... не. "Твърде си д-добър."

Краищата на устните на Минсок се изпънаха нагоре.

"Предполагам, че си паднах твърде бързо. Жалко, не мислиш ли?" Какво имаш предвид, че си 'си паднал'? "В този момент, видях че животът е напуснал хубавите ти очи, дори да не беше мъртъв." Но ние не падаме, Лухан искаше да отговори.

Минсок започна да отпуска хватката си около деликатният блондин, обръщайки го, за да види нежните му черти, като леко го бутна към пикник одеялото.

Внимателно галейки червените бузи на Лухан по най-милия начин, той изучаваше меките му устни, после очите му, после пак устните му и последен път очите.

"Но т-ти си доста по-възрастен от мен..." Можеха да усетят как топлият им дъх се удряше в лицето на другия. Дори в хладния нощен бриз, те можеха да усетят топлината, която телата им излъчваше един към друг.

"Наистина ли важат годините?" Той се засмя леко, надеждата в гласа му, вдигайки се. Лухан премигна объркано.

Лицата им бяха на инч разстояние, краката им едни върху други, докато се движеха в техен ритъм.

Палецът на Минсок леко галеше разтворените устни на Лухан, очите му фиксирани върху момчето под него, вдъхновявайки това задъхано чувство, което Лухан имаше, когато знаеше, че нещо напрегнато ще се случи.

Той облиза устни привлекателно и Лухан знаеше.  Минсок беше на път да скъси дистанцията, да препокрие устните им. И Лухан щеше да му позволи.

Нощта беше негова, възможността бе негова. Нещо беше грешно и толкова правилно за това, достатъчно правилно, че Лухан блокира алармиращите гласове в главата си и най-после устните им се сляха.

Лухан започна да бяга в света на безлюбовното запознанство и незначителност, след като осъзна, че Бог има по-добър план за него, които не включваха плачене нощем или тъжни Pinterest цитати.