I F**ked Your Boyfriend [Chanbaek/Baekyol] {BG Trans}

Толкова сгрешихме (част 2)

Сехун можеше да види, че устните на Лухан оформяха думи, името му, но не можеше да ги чуе."Какво чакаш? Качи се на сцената!" Джунмьон възкликна.

Дори с доста погледи върху него, силни аплодисменти и крясъци в залата, Сехун все още не можеше да чуе хубаво.

Всичко, което можеше да чуе бе бавното туптене на слабото му сърце и постоянното движение на кръвта му, което можеше да престане щом и сърцето му спре. Всичко, което можеше да чуе бе болката, носеща се из цялото му тяло. И в този случай, болка бе сърцебиенето му.

Съвземайки се, знаеше че Бог бе решил, че не може да избягва Лухан завинаги. Трябваше да се осмели и да се изправи срещу страховете си.

Сехун се изправи от мястото си, шляейки се по пътя, докато гледаше към целта си, с дълги и бавни стъпки.

Лухан все още имаше онази усмивка на лицето си и Сехун си помисли, може просто да избяга и да забрави всичко, да изтрие тази глупава усмивка от ума си.

Когато стигна до сцената,

когато дистанцията започна да се скъсява повече и повече, Сехун искаше да спре, защото помисли, че сърцето му щеше да се пръсне.

Щом Лухан му подаде трофея, когато пръстите им леко се докоснаха за милисекунди, сърцето на Сехун заплака.

Без дори да поглежда към трофея, който получи, Сехун се загледа усилено в момчето пред него.

Лухан никога не е носил очна линия, Лухан не бе брюнет, Лухан никога не е носил такъв тип дрехи, Лухан никога не е бил толкова популярен и свободен. Не беше смущаващ за Бога.

Имаше тежка пауза - този Лухан не беше момчето, заради което Сехун щеше да си даде сърцето.

"Най-вероятно да успее и да е на корицата на Vogue, ха?" Лухан се засмя и Сехун предпочиташе да умре, вместо да гледа как бившия му се държи така, сякаш това, което имаха не бе повече от забавна приказка.

Лухан свали погледа си и вместо това отмести глава към публиката. "Хора, гледайте ме как се появявам в ELLE и Cosmopolitan!" Той се засмя заедно с тълпата, аурата му преливайки от чар.

Челюстта на Сехун се затегна, органите му бяха в неизправност и преди да се насили да си тръгне, просто да забрави, просто да не му пука веднъж, не можеше.