Беше нощ.На небето нямаше нищо друго освен една луна.Роуз бягаше като луда из гората.Нещо я преследваше.Стигна до дома си и видя, че всички са мъртви.Брат й, майка й, баща й, дори и дядо й.Очите й се напълниха със сълзи.Не знаеше какво да прави и затова отново побягна из гората в търсене на помощ.Тичаше, тичаше, тичаше, но нещото отново я преследваше.Беше по петите й.Сякаш я преследваше.Спъна се в корена на едно дърво.Нещото беше стигнало до нея.
- Аааа ! - изкрещя Роуз.
След това се чу вой и .........
Дзън, дзън, дзън.Роуз се събуди.Беше алармата й за училище,огледа стаята си и погледна към часовника на стената.Беше 7:20 часа.
- Ол, боже! Имам само десет минути,за да се оправя - каза разтревожено момичето.
Облече се на бързо, убу си обувките, сложи си учебниците в раницата и тръгна с бясна скорост по стълбите.
- Роуз, спри! Нямали да ни поздравиш.
- Оф, не мога, мамо, бързам. - прекъсна я момичето.
- Исках да ти кажа, че баща ти ще те закара заедно с брат ти. - каза майката.
- Окей, но да побързат имам само пет минути, за да стигна.
Роуз се качи в колата заедно с брат си.Баща им запали акумолатора на колата и потеглиха към училището.
........................................................................... След четри минути ..................................................................
Колата се спря пред входа на училището.Роуз слезе, тичайки, към входа на училището.На Брендън явно не му пукаше, че ще закъснее за първия учебен ден и затова вървеше най-нормално.Роуз тичаше из коридора на училището,търсейки, трийсет и втора стая.Потича още малко и през две врати съзря стаята, която търсеше.Спря се пред вратата.Успокои се, почука и влезе вътре в нея.Всички я зяпаха, освен едно момче,което седеше на пред последния чин до стената.То беше красиво и нормално мусколесто точно както трябва.И идвамата се спогледаха.Гледаха близо пет секунди.
- Ъъм!Коя сте вие ? - попита учителят.
- Аз съм Роуз.Роуз Мартин. - отговори момичето.
- Аааа!Госпожице Мартин.Още с първия ден закъснение.Седнете на последния чин до стената и слушайте внимателно.
- Ааам, окей. - отговори Роуз и седна на чина.
........................................................................ След пет часа ............................................................................
Би звънецът.Всички се разотидоха.Роуз слизаше по стълбите и се отправяше към входа на училището.
- Хей, би ли вървяла по бавно.Не съм толкова бърз колкото теб. - вървеше момчето след нея. - Ху!Здравей Роуз.Аз се казвам Майкъл Джонсън, но всички ми казват Майк.Е,ъ,питах се били искала да излезеш с мен в осем часа.Знам, че е малко привързано,но все пак да си пробвам късмета. - попита я Майк.
- Първо здравей и второ да ще изляза с теб.
- Луху,супер ето ти телефонния ми номер.
- Ще те взема в осем.
- До осем. - повтори Роуз и се сбугува с него.
След това си викна тъкси за вкъщи.
