Прозорецът беше отворен.Роуз се бе измъкнала от стаята си.Беше отишла в гората.Духаше вятър, нищо не се чуваше освен стъпките й.Мислеше си колко е тъпо в Сан Диего.И ако можеше щеше да си купи обратен билет до Канзас и да отлети.Мислеше си също за новото училище, как ще я възприемат,но явно не и пукаше.Изведнъж мисълта й беше спряна от някакъв шум.Реши да не му обръща внимание, но любопитството й беше по-силно от волята й.Роуз тръгна натам, откъдето чу шума.След малко видя големи стъпки,оставени в земята.Вероятно бяха още пресни.Помислиси да не са на някое голямо животно или пък на мечка.Нещо я съмняваше.
- Не, не може да е на това, за което си мисля.Или пък може, не не може! - помисли си момичето.
Последва следите, които водеха до едно дърво.Спря се пред дървото и зад него се показа някъв сиует, а после видя и крак.Роуз се престраши и надникна зад него.Там нямаше нищо.След това хукна да бяга.Сърцето й биеше лудо.След няколко храста и няколко дървета видя къщата си.Покатери се и влезе през прозореца си, а после го затвори.Легна на леглото си и започна да мисли затова, което и се беше случило.След един час слезе долу за вечерия и не каза нищо, защото беше замислена.
