Роуз спеше,но се разбуди от някакъв шум дошъл от прозореца й.Тя разтърка очите си и извърна поглед към прозореца.Там беше Майк,който чукаше по стъклото на прозореца.Роуз стана исе запъти към него.Отвори прозореца.
- Кажи Майк. - каза сънливо тя.
- Доброутро спяща красавице.Как спа ? - попита я.
- Какво има ?
- Еми,след малко тръгваме.Дай си багажа.Ъъъ,обясни ли на вашите ?
- Още не съм.Сега като сляза ще им кажа нешо.Измислила съм го горе долу.
- Окей.Чакам те долу.
Тогава Майк скочи от прозореца й.Роуз се показа от него,хвърляйки сака си към него.Той се струполи върху Майк.
- Ауу ! - извика той,шегувайки се.
- Извинявай.Заболя ли те ?
- Не,но защо го хвърли ?
- Еми,ти ми каза да си дам багажа. - засмя се тя и се прибра.
- Ааааа,това ще бъде едно дълго пътуване. - каза той.
Роуз се оправи,зе чантата си,отвори вратата и слезе надолу по стълбите.Отиде в хола,там видя цялото си семейство.
- Доброутро,Роуз.- поздрави я майка й.
- Доброутро.Ъъъ,днес в седем и половина отивам на екскурзия с училището.Ще обиколим няколко града и ще се върнем след месец два.
- Еми добре.Имаш ли достатъчно пари ? - попита я баща й.
- Да имам достатъчно.Спокойно ще ми стигнат.
- Еми,добре тогава приятно изкарване.Ъъъ,кой ще те закара до училище ?
- Една приятелка. - каза,кискайки се тя.
- Чау Роуз. - сбогуваха се те.
- Чау,до след няколко месеца. - каза момичето.
Излезе от дома си и се запъти към Майк.Качи се в колата и след това той я поткара.Зад храстите имаше някой,който ги следеше.
- Искам да не ги изпускаш от поглед.И при всякаква възможност убий върколака,но ми доведи момичето. - каза някакъв човек с дебел и дрезгав глас.
- Ясно господарю. - отговори върколака,който ги беше нападнал.
