Беше 8 сутринта. Станах и си взех душ, след което се оправих. Стана 9 и половина и седнах да чакам Техьонг.
Към 11 той дойде. Беше облечем с тъмно синя тениска и черни тънки. Беше много секси. Боже, какво говоря? Нещо ми става.
-Здравей, Т/И! Как си?
-Здрасти, Тае! Добре съм. Ти?
-Настроен за учене! - каза и се усмихна сладко.
Седнахме и му предложих нещо за пиенеи или за ядене. Каза, че иска само вода. Донесох му и започнахме да учим.
След 1 час и половина учене на 4 урока, той наистина разбра всичко и ми го разказа, все едно чете от учебника.
-Браво! Перфектно!
-Т/И, много ти благодаря за помощта!
Благодари ми и ме прегърна. Отвърнах на прегръдката. Когато се доближи до мен, сърцето ми започна да бие като лудо. Аз, не разбирам какво се случва с мен.
-Т-Т/И?
-Да?
-Ти, и-имаш ли си приятел? - попита и се изчерви.
-Не смятам, че някое момче би ме харесало! - сведох глава.
-Какви ги говориш? Та, ти си перфектна!
-А-аз, благодаря ти! Иначе не, нямам си приятел, както разбра.
-Д-добре. Ами, аз ще тръгвам. Не искам да ти се натрапвам.
-Но, ти не ми се натрапваш! Тае, приятно ми е да съм с теб! Ти и Даная сте единствените ми приятели в университета!
-Винаги ще ти помагам и ще те подкрепям, Т/И!
-Благодаря!
-Но наистина, трябва да тръгвам! Ако искаш утре може да излезем?
-Да, добре.
-Ще ти пиша!
-Окей, чао Техьонг! До утре!
-До утре, сладур!
Боже, разбрах какво ми има! Аз съм влюбена в Техьонг. Той е толкова красив, сладък, мил и е много секси. Може би той ме приема само като приятелка?! Дали ме харесва?
Въпросите в главата ми не спираха да нарастват. Мислех си само и единствено за Тае и за чувствата му към мен.
Тази глава стана скучна... Другата ще е по-интересна😄
