9 глава

48 4 0
                                    

{SKEEP TIME}

Вече си беше вкъщи и седеше в стаята си. Почиваше си и се опитваше да не мислиш за нищо.

Както си лежеше на леглото, неусетно заспа. Събуди се чак на сутринта. Оправи се набързо и тръгна за университета.

Когато всички те видяха, започнаха да те разпитват.

-Т/И! Добре ли си?

-Т/И? Как си?

-Т/И, Джънгкук е виновен за всичко, нали?

-Онзи идиот е виновен, нали Т/И?

Ти беше в шок, чувайки всичките ти съученици, които си мислеха, че Джънгкук е виновен и нареждаха куп обиди по негов адрес.

Ти не успя да се сдържиш повече и се развика.

-Защо по дяволите си мислите, че Куки е виновен? Защо? Той не ми е направил нищо, и това, че съм се притоварила, не означава, че той ми е направил нещо! Спрете да го обиждате и да си мислите, че той е хулиган! Всъщност той е добро и умно момче, просто вие се държите лошо с него и го карате да бъде лош с вас! - ти падна на колене и започна да плачеш.

Когато Куки те видя и чу как го защитаваш, сърцето му се разтопи. От много години, никой не го е защитавал по този начин.

[Историята на Джънгкук]

Джънгкук живее само с баща си. Още когато е бил на 5,майка му ги е оставила. Баща му е пияница. Нон стоп е по баровете и се връща заедно с полицията. Джънгкук предпочита да не се прибира, а да стои навън, защото когато влезе в къщата, баща му или го удря или го изкарва навън с ритници. Куки често се осамотява в стаята си и излива чувствата си, плачейки. От известно време е станал хулиган, защото знаете, че каквото е държанието в къщата, такова е и навън. Е, ето за това е всичко!

[Отново в настоящето]

-На бас се хващам, че я е заплашил, че ако го издаде, ще ѝ направи нещо! - обади се едно от момчетата на ученическия комитет.

-НИЩО.. НЕ.. МИ.. Е.. КАЗВАЛ! НИТО МЕ Е ЗАПЛАШВАЛ, НИТО НИЩО! - извика ти и всички млъкнаха.

След дълъг спор със състудентите ти, вие влязохте в час. Имахте английски. Техьонг помоли да седнете двамата, а понеже господина беше добър, му позволи.

Ти не обели и дума през целия час. Тае ти говореше, а ти гледаше в една точка.

Всички часове минаха по този начин. Ти не обръщаше внимание на никой, докато не дойде Куки.

-Т/И! Т/И! Хей, може ли да поговорим?

Просто искахте некст, а аз не знам какво да напиша и стана скучно... Съжалявам за което 😶

School DramaМесто, где живут истории. Откройте их для себя