След като се осъзна, ти видя, че Куки е до теб и ти говореше нещо.
-Д-да? Какво има?
-А-аз, исках да ти благодаря!
-Но за какво?
-Т/И, ти ме защити пред всички, днес! До сега никой не го е правил! Всички ме мразят! Благодаря ти, наистина!
-Куки, защо всички те мислят за толкова лош? Направил ли си нещо?
Джънгкук ти разказа, за баща му и за всичко, което се случва, когато се прибере от училище.
Ти го гледаше с насълзените си очи и когато той забелязва, че плачеш замълча.
-Т-Т/И? Защо плачеш?
-Куки, много съжалявам! - ти го прегърна и постави главата си на рамото му, като заплака още по силно.
-Няма за какво, Т/И! Свикнал съм!
-Не, Джънгкук! Ще дойдеш да живееш у нас!
-К-какво?
-Да! Повече няма да се налага да търпиш баща ти! Хайде сега, да отидем да ти съберем багажа и се нанасяш!
-Т/И! Не мога да приема! Не искам да се натрапвам!
-Не, Куки! Няма да се натрапваш! Моля тее! - показа своите кучешки очички.
-Ох, как мога да откажа на този поглед!
-Това "да" ли означава?
-Да!
Ти му се нахвърли и едва не паднахте. Нещото, което ти не знаеше, беше, че Техьонг е много ревнив. Остави това. По-лошото беше, че той ви видя и даже чу разговора ви.
Плачейки, той се прибра по най-бързия начин. Заключи се в стаята си и колкото и да се опитваха да го изкарат от там, не се получаваше.
Майка му го молеше. Баща му, му се закани, че ще го накаже, ако не излезе, но единственият отговор, който получи беше "Наказвай ме! Така или иначе, няма да изляза от тук! Няма смисъл! ".
В този момент, обаче дойде ти! Позвъня на вратата и госпожа Ким ти отвори. Ти попита дали Тае си е вкъщи, а тя ти отговори, че не иска да излезе от стаята си.
Ти погледна учудено, а в този момент господин Ким, те покани да влезеш и да се опиташ да го изкараш от там.
Ти само кимна и се качи по стълбите и стигна до стаята на Техьонг. Почука, но не получи отговор.
Действията ти се повториха още няколко пъти, докато той не ти отвори.
-Какво искаш татк-... Т/И? Какво правиш тук?
-Техьонги, защо си плакал и защо си се затворил тук?
-Т/И! Вижда се, че вече не ме обичаш!
-М-моля? Кой ти каза тази глупост? Разбира се, че те обичам!
-Никой нищо не ми е казвал. Аз те видях Т/И! Видях те, как днес след училище прегръщаше Джънгкук.
-Но какво общо има това?
-Също така, чух разговора ви! Защо той ще се нанася у вас?
-Тае, би трябвало да знаеш, че баща му го тормози!
-Знам това.
-Именно, това е причината, той да се нанася у нас!
-О, ами д-добре. - очите му пак се насълзиха.
-Стига, любов! Обичам те! Не се съмнявай в това! - ти го прегърна и постави нежна целувка на бузката му.
-И аз те обичам, Т/И! Съжалявам, че се осъмних! Няма да се повтори!
-Сппкойно, любов! Спокойно!
В този момент, бащата на Техьонг видя, че той е излезнал от стаята си и посегна да го удари.
....
