Тъкмо се прибрах и се сетих, че трябваше да звънна на Тае. Така и направих.
Г.Т.Разказвач
Ти се обади на Техьонг и проведохте дълъг разговор.
-Тае! Бях при Джънгкук и.. и той ми каза, че се е държал така с мен, защото той..
-Той?
-Той е влюбен в мен!
Когато чу това, сърцето му щеше да се пръсне. Той също изпитваше чувства към теб, но изчакваше подходящ момент за да ти признае. Започна да хлипа, но се наложи да ти отговори.
-Т-така ли? Т-това е страхотно! Ами, късмет тогава!
-Тае, плачеш ли?
-А-аз ли? Н-не, всичко е наред!
-Техьонг, лъжеш ме! Кажи ми какво ти има! Аз ли направих или казах нещо?
-Не, Т/И! Всичко е наред! Надявам се да ти провърви с Джънгкук!
-Б-благодаря!
Така приключи разговора ви. Сърцето на Техьонг се беше разбило на хиляди парченца. Той закъсня. Не ти каза, че той също е луд по теб и това беше грешка. Когато ти му отговори с "Благодаря", той разбра, че няма шанс с теб, макар и ти да не мислеше така. Ти обичаше него, а не Джънгкук.
Ти беше объркана. Куки беше влюбен с теб, а Тае се разплака, когато ти му каза това. Но защо? -мислеше си ти. Въпросите нарастваха и ти нямаше отговор на нито един от тях.
Беше късно и ти си легна. Заспа веднага, защото беше много изморена.
На сутринта ти стана и закуси. Оправи се и тръгна към университета. Когато се срещнахте с Даная, ти ѝ обясни всичко.
-Т-Т/И! Наистина ли? Това е страхотно!
-Страхотно!? Дани, ти чуваш ли се какво говориш? Нали знаеш, че аз обичам Техьонг!?
-Т/И! Другия път ми казвай, да не си мислиш, че аз съм Ванга?!
И двете избухнахте в силен смях, но не и за някои хора. Джънгкук вървеше зад вас и чу разговора ви.
Сълзи потекоха от очите му. Той беше съсипан. Не очакваше ти да си влюбена в най-добрия му приятел. Той падна на колене и започна да плаче. Ти и Даная вече бяхте влезли в университета и не видяхте случилото се.
Започна първия час, а ти забеляза, че Куки го няма. Помисли си, че може да не се е възстановил напълно и затова да отсъства.
Това никак не беше така. Той все още седеше на колене посредата на Сеул-ската улица, където нямаше никой, защото всички бяха или на училище/университет или на работа.
През това време в междучасието Техьонг дойде при теб. Имахте два часа английски и бяхте в една к съща стая. Той се на на чина до теб, защото Даная беше отишла някъде в коридора.
Той реши да започне разговора, защото щеше да е неловко да седите и да мълчите.
-Т-Т/И?
-Да, Тае?!
-Т-ти харесваш ли Д-джънгкук?
-А-ами... Аз... Аз
Докато ти се опитваше да кажеш, че не харесваш Куки, а Тае, от очите на момчето до теб потекоха сълзи. Ти се шокира и млъкна.
-Т-техьонги! З-защо плачеш? С какво те обидих? - постави ръката си на рамото му.
-Т-Т/И, знам че сигурно си влюбена в Джънгкук, но искам да ти кажа, че те обичам! Луд съм по теб, още от първия ден в който те видях! Обичам те, Т/И! И дори и да не изпитваш същото към мен, аз ще те разбера! Просто исках да го знаеш!
Всички стаята мълчаха и слушала Техьонг. Някои се разплакаха, други си шушукаха колко сте сладки, а други - приятели на Тае, му пляскаха!
Хах😃
