Criminal love/Yoongi × reader

Истина

- Ъгх!! Не трябваше да пия! Не трабваше да идвам! Сигурно Тае е супер притеснен! Трябва да му се обадя! - започнах да викам и да се въртя в стаята.
- По- тихо...- измрънка мрънкльото и се зави през глава.
- Къде са ми дрехите,Юнги? - попитах аз.
- Там. - каза той без да се помръдне и дори да ми ги посочи.
- Къде ?
- Там.
- Ти си най-упоритото вещество!- измрънках аз и почнах да търся дрехите си.
- Първо - нарича се същество ,а не вещество и второ,няма по-упорително нещо от теб.
- Аз не съм нещо!!
- Да нищо си.
- Да....- въздъхнах аз.

След 5 минути търсене из разхвърляната стая намерех дрехите си. Чух хъркане. Страхотно.
Излезнах бързо.
- Къде ? - попита тъкмо преди да затворя вратата.
- Трябва да ходя на работа.
- После се върни!

Нищо не казах. Погледах го. Уплаших се от погледа му. Ами ако не се върна и ме убие ?! Какво ще правя ? А Тае и Джин!? Ъгх...не...трябва ли да се върна после ?!! Ами ако не се върна и убие Тае или Джин!? Или и двамата ?! И после мен ?!?!? Омо...не се бях замисляла. Ама той е мързел...ама...едната страна от мен иска да се махне от него завинаги,а другата....не..иска...ще се върна..

- Добре..но не прави нищо лошо на никого..
- Никой. Айде чао.
- Чао.

В таксито писах на Тае. Той ми беше наспамил доста съобщения. Нормално...

K. T. : Т/И!

К. Т : Моля ти се отговори ми !!!

К. Т : Добре ли си ?

К. Т : Пиши!

Y/N : Тае,добре съм..

К. Т : Къде си ? Какво е станало снощи? Съжалявам,че те изпуснах!

Y/N : Аз...ъгх..дълга история. Аз избягах,озовала съм се пред къщата на Юнги,той също е бил пиян...и сме го правили...

К. Т : Добре ли си ?

Y/N : Нищо,ми няма идвам

К. Т : Добре,радвам се,че си добре,малка страньочка<3

Y/N : <3

Край на чата

15 минути по-късно

Вече бях в студиото. Беше обикновенен ден. Скучен,без Тае,който да прави смешки и да ни разсмива.
Стана 16 и 30 и реших да ида малко при оппа Джин.
И без това имахме уговорка.
Звъннах му. Каза,че ще ме чака у тях.
Тръгнах. След по-малко и от 30 минути бях там. Не смятах да му казвам за Юнги,убийствата,и онова от вчера...
Позвънях на вратата. Джин отвори. Прегърнах го. Влезнахме,седнахме на дивана и си пуснахме "Планетата на маймуните".
- Искаш ли нещо за пиене ? - предложи той.
- Сок.
- Добре,за моята малка сестричка всичко. - усмихна се той. Това накара и мен да се усмихна.

Дълга и приятна вечер беше. Съвсме бях забравила за Юнги. Видях си телефона. Беше 23 часа.
- Джин,аз трябва да тръгвам! Чао. - казах аз и се изнизах по най-бързия начин.
- Е ,чао. - чух да се провиква той,а аз тичах.

Малко по-късно бях у Юнги.
- Уби ли някой ? - вече плаках. Как може да мисли само за това.
- Не,Юнги! Как може да мислиш само за парите от хората! Ти си млад! Трябва да си живееш живота! Това не е правилно! Стегни се! Какво ще ми направиш?! А ? Какво като ти крещя!? Айде отговори ми! Убий ме! Каквото искаш прави! Аз вече няма да убия никой! Никога! Разбери ме !
Аз мисля,че можеш да се промениш! Всек може! Доре ти! Ти си добър човек,знам го! Хайде!

Юнги ше и ме гледаше. Само това можеше да прави. Не искам нищо друго от него.

Съжалявам,че не качвам често. ❤❤❤И също за грешките.