Criminal love/Yoongi × reader

У дома?

Звъннах на Юнги, за да ми отвори вратата. Беше я заключил.
- Ало. Долу съм. Добре. - след по-малко от 2 минути Юнги слезна.
- Здравей, коте!  Носиш ли ми каквото поисках?  - каза той докато ме оглеждаше.
- Да. Нося ти. Хайде да се качим. - предложих аз.
Качихме се горе. Седнахме на дивана.
- Е?Кой уби, как го уби и да видя дали ми носиш нещата. - веднага започна Юнги.
- Всичко е тук. - започнах да идваждам пликчето и бутилката. Бях с насълзени очи. Плачеше ми се. Как можах да убия горкия човек. Може би е бил баща. Или син на някой.
Юнги бавно разглеждаше нещата. С огромна усмивка ми обяви :
- Браво, на доброто момиче. Браво! Утре пак.
- А-аз н-не иск-искам отново да уб-убия н-някого. М-мо-молятеее Юнги. Н-не искам. - заеквах. Толкова ревах, че вече започнах да заеквам.
- Но помниш какво ти казах. Или ти или те. А сега отивай да се изкъпеш и да си лягаш. - нареди ми той.
Кимнах и продължих на горе.

Просто трябва да го слушам. Влезнах в банята. Взех си душ. Облякох си пижамата. Но огладнях. Слезнах долу при Юнги.
- Кажи мила?
- Гладна съм...
- Ето ти. - каза той и ми подаде някаква филийка хляб.
Какво е това отношение. Аз да не съм някакво куче или котка?!!  Изядох филийката, но все още бях гладна. Отидох отново в кухнята. Там Юнги гледаше телевизия.
- Ю-юнги още съм гладна.. - помолих се.
- Уф. Тва не ти ли стигна.?! Прасе.
- Какво?!!!!!  Мило- плясках съркастично.
- Оф на. Взимай квото има от хладилника, щот не ми се разправя. - при казаното отиде на балкона и си запали цигара.
- Юнги!  Чакай! 
- Какво? 
- Ти пушиш?! - бях изненадана.
- И?  Какво те засяга?  Айде яж или си лагай, защото утре имаме работа за вършене.
- Добре, де.

Отидох да ям. Мали мали тоз Юнги как се държи.  Не е истина. Толкова "мило", че няма на къде.

На другия ден

Събудих се рано. Юнги спеше все още. Извърших сутрешните си рутини. Облякох се като за работа : черна блуза с дълъг ръкав и черен клин. Вързах косата си на кок. Взех си фотоапарата и чантата, в която все още бе ножът.
- Юнги?  Буден ли си?  - побугнах го по рамената.
- Кво?  Изрично ти казах да не ми БУДИШ!!  Имаш ли уши бе?! 
- Истерик.
- Какво каза?
- Нищо. Излизам, чао. - измрънках аз.
- Ок айде и знаеш. - намигна ми.
- Да, хубаво.

Излезнах. Тъкмо се бях качила в таксито и Юнги ми писа. Този човек не знае ли за колко време ще пристигна!? 

Min_Yoongi : Абе, Т/И кд си? 

Y/N : Тъкмо се качих в таксито. Какво има?