Criminal love/Yoongi × reader

Чувства

- И да,ще ти говоря така! Казвам ти го,преди да си ми казал нещо! - той все още нищо не казваше.
- Как по друг начин да се изхранвам!!! - викна и той.
- В Сеул е пълно с работи!!! ПЪЛНО!
- АЗ НЕ ОБИЧАМ ДА РАБОТЯ!!
- А да убиваш хора и да им взимаш парите знаеш,а ? Защо  изобщо се занимавам с теб!? Довиждане ! - извиках вече бясна.

Отворих врата и тръгнах. Чух някой да ме гони. Не се и учудих кой е. Естествено,че Юнги.
- Т/И АЗ ТЕ ОБИЧАМ!!! - чух. Изведнъж спрях. Все едно някой ме застреля. Стоях така 5 минути. Мисля. Не знам. Времето летеше. В главата си чунах само думите "аз те обичам" Той шега ли си прави ? Не знам. Потънах в мисли. Аз всъщност имах ли чувства към Юнги ? Той може да бъде голям сладур,но и да бъде гадняр. Но гадният Юнги не би казал думата обичам никога...
Обърнах се назад. Там седеше Юнги. Гледахме се. Той се приближи до мен. Все повече. Бяхме на милиметри един от друг. Тогава той ме целуна. Целувката беше нежна и приятна. След което си поехме въздух. Спогледахме се. Той се усмихна. Усмивката му беше много красива.

И сладка. Аз също му се усмихнах.
- Чуй ме. Аз не случайно избрах теб. В началото исках просто бизнес в който да не ме хванат,че съм убиец,но след като те видях,просто се влюбих в теб. Постепенно започнах да те харесвам още повече. Не знам дали ти изпитваш същите чувства към мен. Аз никога не съм се влюбвал. Винаги съм бил сам,самотен,гаден,затворен,груб и каквото бях преди тази случка. Искам да ми простиш всичко,което ти причиних. Искам да забравиш всичко. Да започенм наново. На чисто. Без убийства. Без глупости. Само с любов. Искаш ли да бъдеш моята любов,Т/И ? - подаде си ръката напред. Разплаках се от тези негови думи. Това да го каже той. Самият Мин Юнги. Мило,сладко. Прекрасно.
- Никога,не съм го очаквала от теб,Юнги...Аз искам. Искам да съм твоята любов. Единствената.

Тогава се прегърнахме. Целунахме се и отидохме към къщата на Юнги.
- Какво ще кажеш да живеем заедно ? Ти си сама,аз съм сам. Ще си бъдем компания. Пък и нали сме заедно вече. - предложи ми той.
Съгласих се. Благодарих му,но имаше малък проблем :
- Юнги има малък проблем...Тае и Джин те не знаят,че сме заедно. Те не знаят,че аз съм била при теб. Таехьонг те ненавижда. Не че те познава,но е чувал за теб,а пък Джин. Той е загрижен за мен...не знам как ще го приемат,а за мен тяхното мнение е много важно. Те са ми като по-големи братя. Даже Джин ми е по-голям брат. Как ще им кажем ?
- За всичко има време..все ще намериш някой подходящ момент. Даже може въобще да не им кажем. - отговори ми спокойно докато си лежеше на леглото.
-Но- той ме прекъсна :
- Без но. Спокойно.

Накрая реших да се опитам да се успокоя. Легнах до него и заспах.