Добре дошъл в лудостта ми

Мъжете, любими наши грешки

Най-фатални са тези, които разбиват ни сърцата,
Мъжете, любими наши грешки,
В безсънните ни нощи обсебват ни лицата
На тези чудовища в тела човешки...

Крещиш,плачеш,понякога мълчиш,
Никой да те чуе не иска,
Сърцето си в кървави ръце държиш,
А той те стиска,натиска,притиска...

Отровни думи се сипят от устата му,
Черни нокти е впил в ума ти,
Безсилна отново падаш в краката му,
Дави в обещания душата ти!

Ушите ти са чули всичко от него,
Ръцете ти са връзвани, крилата ти са чупени,
Отново те захвърли заради едното его,
Чувствата ти ги продаде и от непозната са купени...

Прави те черна, нарича те мръсница,
А той не вижда убиеца в сянката си,
Дори с ореол, за него няма да си светица,
Руши бавно и постепенно живота ти...

Тръгва си,връща се,казва,че те обичал,
Пиян и измъчен седи на вратата,
Но в очите му четеш,че друга е събличал,
Но не можеш,отново за него отваряш си душата...

Спри!Веднага престани!
Затръшни вратата и се прибери!
Кажи му през зъби да си върви!
Парченцата от сърцето си събери!

Крещи,чупи,кажи,че не го обичаш!
Ще го повярваш,време трябва,
Неговото име спри да изричаш
Той е този,който живота ти ограбва!

Изрежи го от всяка обща снимка,
После запали лицето му,
Нека казва, че си му любимка,
Нека в пламъци гори любовта му!

От пепелта ново сърце си направи,
Омразата в безразличие я облечи,
В гърдите си здраво го залепи,
Цигара против мъката си запали!

Знам,кошмарште ти от него са обладани,
Но денят е слънчев,след като се събудиш,
Знам в мозъка си имаш спомени заковани
Забрави го,няма какво да се чудиш!

След години ще го срещнеш на улицата,
Ще крачи сам и ще е тъжен,
Ти ще си със съпруга си и децата
И тази гледка ще го жигоса като с ръжен...