Добре дошъл в лудостта ми

Аз и ти се убиваме взаимно

Застанала съм на ръба на скалата.
Провесвам крака,но не скачам.
Искам разплата.
Стоиш зад мен и прогаряш дупка.
В гърба ми зее огромна рана.
Усещам как разочарование отляво тупка.
Там,където трябваше да е сърцето.
Докосвам празнотата в гърдите.
Вкусът ти още ми е по небцето.
Протягаш ръце,но не ме стигаш.
Падаш на колене в пръстта.
Ръка пред устните си слагаш.
Гледам в далечината под мен.
Надолу има километри.
След малко ще съм просто спомен.
Сълзите капят от очите ти.
Боли те.
Най-накрая разпилях мечтите ти.
Поглеждам те за последно.
Да запомня цвета на очите ти.
Знам,че да го правя не е редно.
Тичаш към мен,хващаш ме.
Стискаш ме,прегръщаш ме.
Усещаш ме.
Политам надолу,дърпайки те с мен.
Падаме,летим,падаме,летим...
Не мога да те оставя сам и сломен.
Това не е самоубийство.
Начин на живот е.
Аз и ти да се убиваме взаимно.