Винаги съм знаела,че ще има пречки,
Щастие за мен не съществува,
Сърцето ми гори като сухи клечки,
А тъгата заедно със съдбата пирува...Отново ме прецака,живот мой
Отново съм на ръба,някъде сама,
Отново ме боли като след зверски бой
Отново в гърба забиваш ми кама...Пращаш ми хора да ме нараняват,
Нещастия и тежести да ме прекършват,
Бутилки и цигари пак ще ме спасяват
И чакам,а гадостите все не свършват...Най-накрая ми изпрати някой да ме обича,
А сега го взимаш,така без милост,
Съдбата вярата ми пак съблича,
И в ума ми няма нищо,освен пуста злост...Решение отново ще открия,
Ще съм силна напук на всичко,
Една малка тайна ще ти разкрия
И тя е,че мога да преживея всичко...
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Добре дошъл в лудостта ми
ŞiirПродължавам с опитите да пиша поезия. Потопете се в "лудостта ми" и разбърканите ми мисли и чувства. За корицата благодаря на @Eve Graphics