Призори вървя по пътя черен,
Към работното ми място,
Но не това не е проблем,
Колкото и да ми е неприятно.
Тръпна за това, че и към там и там,
Ще срещна красота
Ще видя и мъка...И така всеки ден
Виждам нова не сполука,
Нова природна омайност
И така до безкрайност.
YOU ARE READING
Call It Poetry But I Know Is Fucking Shit
PoetryЗАВЪРШЕНА Thoughts 1февруари: #10 - поезия #30-poetry 2март: #4-съдба #5-радост