anomaly. NCT

4.

Добър опит, момчета. Само защото съм нова, не означава, че ще се подигравате по този начин с мен или с който и да е било от семейството ми! - Момо едва дишаше след казаното. Обичаше много семейството си и бе готова на всичко, за да го предпази.
- Момо, защо мислиш така? - Джено се опитваше да държи нещата под контрол.

- Брат ми би ми казал. Споделяме си всичко, не крием тайни един от друг и си имаме пълно доверие. До преди две години се къпахме заедно и не се срамувахме от нищо.

- Добре, последното беше доста ненужно - каза Чънлъ и се засмя звънливо - но има нещо, което не знаеш. Ние бяхме създадени преди много време в една далечна галактика...

- Чънлъ, ако ще се правиш на забавен, остави ме да разкажа аз. - Джемин го удари по рамото и започна да разказва как, какво и защо се случва. - Бяхме създадени преди 16 години. Отнеха ни от семействата ни, за да ни превърнат в това, което сме днес. Така годините минаваха и вместо да бъдем възпитавани от родителите си, бяхме възпитани от безчувствени примати. Един ден беше вдигната тревога. Всички търсеха под дърво и камък някого, но така и не го намериха. И ето че днес се срещаме с този, когото търсеха толкова дълго време – Момо. Беше избягала, защото успя да осъзнаеш какво става. Аз също опитах, но след като избяга, контролът бе ужасно затегнат. Всеки от нас има брат или сестра, нали? - Всички кимнаха. - И аз това си мислех. Семействата ни дължат кръвен данък на държавата и точно поради тази причина ние и нашите братя/сестри са пратени да работят за правителството.

- Но моята сестра изчезна безследно... - каза Джено, леко объркан.

- Съжалявам, че трябва да го разбираш от мен, но сестра ти беше убита. Тя отказа да се подчини.

Чу се тихо подсмърчане. Сълзи капеха по лицето на момчето. Джисонг се доближи до него и го прегърна. Всичко беше много неловко, докато в един момент часовниковите стрелки затракаха и времето хвана момчетата в една неловка ситуация. Джисонг беше прегърнал Джено и се опитваше да го успокои, а останалите бяха изправени около тях. Със скоростта на светлината се върнаха по местата си незабелязано, а нашата героиня привършваше с входното си ниво.  

ademaxx