Това е превод на книгата "Stranded", написана от BurkahRae12 .
Юнги гледаше как изчезваш под вълните и се опита да извика името ти, но за съжаление водата прекъсна думите му и погълна и него. Фактът, че проста течност като водата можеше да е толкова силна, че да избие живота от човек, не беше за вярване.
За момент, Юнги не можеше да се движи в тъмнината на океана, докато той го примамваше да загуби съзнание и да бъде обгърнат от студената вода завинаги, но очите му се отвориха и той започна да прави всичко по силите си да го надвие.
Дробовете и очите му горяха, докато сякаш повърхността се отдълечаваше с всеки ритник, но Юнги нямаше да се откаже. Не можеше да умре, нямаше да умре. Баща му се нуждаеше от него.
Най-накрая, точно преди той да не издържи повече, той изкочи от бурният океан и отново се озова под небето на тъмната нощ. Той се опита да стои на повърхността и се оглеждаше отчаяно за теб и спасителният сал.
Той можеше да види бледите очертания на обърналият се сал в далечината, но нямаше и следа от теб. Юнги се паникьоса, мислейки, че океана може да те е отнесъл и се приближи до салът, за да те потърси.
Поради някакво чудо, върховете на пръстите ти се подаваха над водата, докато изпадналото ти в безсъзнание тяло бе потопено под вълните, за щастие Юнги те видя, приготвяйки се да те хване, в готовност да се опита да ви задържи над водата.
Той изруга под носа си в паника, като забеляза, че си в безсъзнание и направи всичко по силите си да не бъдете запратени под водата отново, но беше трудно. Последната му надежда беше салът.
Мислейки бързо, той грабна плавателния съд и зачака следващата вълна, за да използва движението, с цел да обърне салът. Това бе изключително трудно, тъй като той се опитваше да те задържи, но поради още едно чудо, той успя. Той бързо те хвана за кръста и те постави на салът; и той се качи, след като се увери, че ти няма да изпаднеш отново.
Той бързо те постави в легнало положение и стреснато започна да проверява дишането ти. Ти изстена от болка и той въздъхна успокоено. Щеше да бъдеш добре, след като се събудиш. Не му пукаше за теб толкова много, но все пак щеше да е гадно да умреш. Разбира се, бурята не бе изчезнала, и въпреки това той се чувстваше сякаш може да поспи в продължение на сто години, Юнги знаеше, че не все още не може да си почине.
![](https://img.wattpad.com/cover/165896515-288-k944180.jpg)
YOU ARE READING
Stranded| Suga x Reader
Fanfiction! Това е превод на книгата "Stranded", написана от @BurkahRae12 ! "От всички хора на света, трябваше да заседна тук с теб?" "Защо спиш по време на ситуация на живот и смърт?!" "Не очаквай да падна в клише капанът на омраза превърнала се в любов... И...