Пролог ✨

313 18 0
                                    

Три групи невинни, блестящи очи се взираха в тях. Миа игнорираше жената в бяло, излизаща през вратата.

"Притеснително е." Каза Миа.

"Разбира се, че не е. Обичам нашата история." Сам се усмихна.

"О, хубаво. Моля..." Каза Шели. Усмивката и разкраси лицето и. Братята и се съгласиха. Бяха седнали на пода с кръстосани крака.

Когато техните внуци настояха да им разкажат тяхната любовна история, Миа затвори за момент очи, след това тя започна. "Беше 2 Май 2018 година. Той ме последва в Twitter..."

"Не, не..." Сам поклати глава, опря дебелите си очила на носа си. "Ти ме последва."

Бяха седнали на леглото в спалнята си, където бяха влезли преди години на сватбата си. Стените бяха боядисани в червено. Миа никога не им позволяваше да променят цвета. Миришеше на рози, които съпругът и все още и подаряваше и тя ги поставяше във вазата до леглото. Сам беше обещал да и дава роза всеки ден.

"Не, Сам. Ти отговори на мой туит и после ме последва." Миа го погледна. Снежно-бялата и тънка коса бе прибрана в кок.

Той отново поклати глава. "Бях ти ретуитнал на твой туит, в който ме бе маркирала f4f. Беше отчаяна за последователи."

"Сам!" Нейната набръчкана усмивка изчезна за момент, но после отново се появи.

Той се засмя тихо и погледна вуците си Ема, Дрю и Шели съответно пет, осем и десет  годишни, гледайки към големите им любими родители с големи възбудени очи. "Шегувам се. Тя беше известен туитър. А аз бях никой."

Миа поклати глава отново. "Това не е вярно. Нямах повече от хиляда последователи, а ти имаше. Колко...? Повече от две хиляди. Помниш ли?"

"Да, спомням си." Сам сложи набръчканата си ръка върху нейната, стискайки я леко, след това каза. "Продължи..."

"Така, всичко започна когато не бях на добро място в живота си и той като безчувствено момче, което беше преди и планираше почивката си. Срещнахме се в Twitter."

Сам се засмя и се загледа в пода.

______________________________________

Sam and Mia (Twitter)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora