Sam and Mia (Twitter)

5 ✨

Sam @DarkHumor 94 изпрати на Миа директно съобщение.

Сам: "Току-що влязох в DM?" 

Миа: "Да, и очевидно в кошмарите ми." 

Сам: "Сериозно? Поне направих твоя скучен живот малко по-добър, нали?" 

Миа: "Току-що ми добави нещастие."

Сам: "Наистина ли?" 

Миа: "Да. Моля те, не ме ядосвай. Имам лош ден." 

Сам: "Ъм ... Какво става?" 

Миа: "Защо те е грижа?" 

Сам: "Просто се опитвам да помогна." 

Миа: "Никой не може да помогне. Никой няма да ме разбере..."

Сам: "Опитвали ли сме?"

Миа: "Баща ти да те е напуснал, когато си бил на четири?" 

Сам: "Не, но той умря, когато бях на шестнадесет... Аз имах изпит на следващия ден и го взех..."

Миа: "Е, поне не се обажда всеки месец, опитвайки се да те убеди да оставиш болната си майка и да се ожениш за сина на най-добрия му приятел."

Сам: "Майка ти наистина ли е болна?"

Миа: "Ракът е гаден."

Сам:“ Толкова съжалявам..."

Мия: "Аз също…"

Сам: "…майка ми умря веднага след баща ми…  Току-що навърших седемнайсет и започнах да превъзмогвам смъртта му, но очевидно майка ми не беше."

Мия: "И така, какво се случи?"

Сам: "Хапчета".

Миа: "О." 

Сам: "Да, животът е гаден за всички. По-добре е да го пуснеш, или пък ще станеш пътник." 

Миа: "Как мога да напусна майка си... Тя умира пред очите ми." 

Сам: "Можеш да прекараш цялото време, което и остава с теб, най-доброто време от живота и... Накарай я да се чувства желана. Погрижи се за добрите спомени, които имате заедно. Това също ще мине." 

Мия: "Обещаваш ли?" 

Сам: "Обещавам."

(След 15 минути)

Сам: "Миа." 

Миа: "Сам." 

Сам: "Какво правиш?" 

Миа: "Защо внезапн интерес?"

Сам: "Това също ме смущава. Аз не говоря с никого."

Миа: "Някоя мистериозната карта се опитваш да използваш за мен?"

Сам: "Може би." 

Миа: "Ами ... Колежът ми току-що свърши. В момента работя в библиотеката на колежа."

Сам: "О, библиотекарка, нали?"

Миа: "... с големи, секси очила."

Сам: "Какво ще кажеш за къса, секси рокля?"

Миа: "Не бъди перверзник."

Сам: "Хахаха.  Добре, няма да го направя."

Мия: "Какво правиш?"

Сам:" Не се интересуваш ли? *намига*"

Мия: "Дължиш ми го, защото вече ти казах."

Сам: "Добре.  Самуел Милс.  Аз съм член на екипа по управление на човешките ресурси в моята компания. Милс Инк. Брат ми е главен изпълнителен директор.

Миа:" Уау. Твой собствен бизнес?"

Сам: "Нищо не мога да направя, за да го избегна."

Миа: "Искаш ли?"

Сам: "Нека просто кажем, че писането на роман е моята и единствена любов."

Миа: "Едно и само?"

Сам: "Да. Особено след..."

Мия: "Да?"

Сам: "Защо толкова се интересуваш, малката?"

Миа: "Само чатя, пич."

Сам: "Мога да ти кажа, когато се срещнем."

Миа: "Хаха.  В мечтите ти."

Сам: "Къде все пак живееш. Знам от твоя профил, че и двамата сме в Калифорния."

Мия: "Няма начин!"

Сам: "Кой колеж работиш, Миа?" 

Миа: "Защо да ти казвам?"

Сам: "Страхуваш ли се от мен?"

Миа: "Може би малко."

Сам: "Не се тревожи. Аз ям само деца."

Миа: "Не е смешно."

Сам: "Реакцията ти би била..."

Миа: "Слава богу, че не можеш да ме видиш."

Сам: "Или мога?" 

Мия: "Не можеш." 

Сам: "Добре. Но аз искам." 

Мия: "Вашето желание не е моя команда, господарю."

Сам: "Секси". 

Миа: "Чао." 

Сам: "Чао, Миа."

(20 минути по-късно)

Миа: "Университетът в Санта Клара."

Сам: "Пишеш ли?"

Миа: "От цяла вечност... Ти?" 

Сам: "Най-често стихове."

Миа: "Покажи ми."

Сам: "Не."

Миа: "Моля!"

Сам: "Не."

Миа: "Сам!"

Сам: "Миа!"

*И те се разхождаха напред-назад и говореха непрекъснато. Това беше само началото.*