Gabriel

Бягството

Той се огледа още веднъж подозрително и след като се убеди ,че никой не го следи,сви в дясно и продължи нагоре към църква San juan y San Pedro .

Ноща беше тъмна ,без нито една звезда по-мастилено черното небе ,мрачна и зловеща ,като прегръдката на психично болен сериен убиец.

-Господи,прости ми това ,което ще сторя!-промълви той,загледан в черното небе.

Духаше студен вятър,но това не охлаждане ни най -малко напрежението в него.

Браян беше нов в бранша и това ,което се канеше да извърши ,го хвърляше в ужас,но нямаше друг избор-нуждаеше се от парите !А и тази работа изглеждаше лесна,стига да се пребори със съвеста си.Всичко бе предварително уредено и от Браян се очакваше само да дръпне спусъка ,нищо друго.

Човекът ,който го бе наел ,му бе съобщил,че му е уредил среща със жертвата и Браян трябва да се представи в уреченото време ,като безименен дарител .

Браян недоволно забеляза няколко пръснати из квартала групички от пияни младежи,стоящи или излизащи от заведенията ,със алкохол в ръка и вдигащият врява до небесата. В дясно от него ,двама типа яростно се налагаха с юмруци,а една тийнейджърка пищеше ,сякаш я колеха и кръжеше около тях ,молейки ги да спрат.Само това му трябваше...да се домъкне полицията тук и да скапа плана му!

Той мислено изпсува ,заобикаляйки биещите се.Мм ,да.Не би трябвало да се очудва-този квартал на града винаги бе фрашкан с хора,независимо от деня или часът...Дано никой не го види!!!

....освен този скапан котарак ,който неспираше да го следва !!!

Най накрая стигна пред внушителната каменна ,древна църква.Огромният тлъст котарак изсъска към църквата и наежи козина ,но Браян не му обърна внимание .

Пое си дълбоко дъх,за да си предаде кураж ,бръкна в джоба на шлифера си и стисна ключът за главната порта.Котаракът отново изсъска ,сетне се хвърли към крака му и заби нокти .Наемникът изпсува ,наведе се и го сграбчи за козината,сетне го запрати към другият край на улицата.Обърна се наново към портата,дишайки тежко.Ръцете му силно трепереха,когато пъхна ключа в ключалката ,а дланите му бяха потни,но преди още да отключи,вратата рязко се отвори сама .

Наемникът стреснато отстъпи назад .Постоя така ,загледан във вратата неразбиращо за един кратък миг ,накрая събра смелост и престъпи напред.