Gabriel

Ин & Ян

Тя остави бебето в ръцете на баща му и го погледна изморено:
-Твой ред е!-каза-Ако те мързи да се грижеш за нея,изхвърли я през прозореца!
Обърна му гръб и се запъти към дивана,вземайки дистанционното от барплота.
Адриан се ядоса не на шега .Не му харесваше ,че съпругата му пренебрегва задълженията си към бебето и че дори отказва да го кърми.
Откакто бе родила Лили ,Сара корено се промени.Непонасяше никакви шумове,хора,деца...спря да се грижи за дома им и той бе заприличал на контейнер с буклуци.
Нито чистеше,нито готвеше,нито пък се интересуваше от бебето.
Тя се изстегна на дивана безцеремонно и пусна любимият си канал с любовни сериали.
-Сара...-започна Адриан ,намествайки гукащото бебе в прегръдката си.
-...това неможе да продължава така!Погледни на какво е заприличал домът ни!Поне почисти..
-Que te den *, Адриан .Намери си чистачка ,а сега ме остави на мира!-рече ,без да се обръща.
(Que te den*-исп. разг.да ти го начукат...)
Лили заплака .Бе напълнила памперса.Винаги плачеше,когато го напълни.
Адриан въздъхна премиерно.Първо трябваше да се погрижи за Лили ,а после щеше да си поговори сериозно със Сара .Или щеше да се върне към предишното си Аз или ...
Той тръгна към спалнята,опитвайки се да утеши ревящото бебе.
-А разказвал ли съм ти приказката за Червената шапчица,която смачкала от бой големи...-думите му заседнаха в гърлото му.
Нещо не бе наред,а Лили Неспираше да крещи с цяло гърло.
Адриан преглътна,спрял пред вратата на спалнята,която бе променила някак си вида си и сега приличаше на тази на хола.
Обърна се ,все още с Лили в ръце и тръгна по обратният път ,но му се наложи да спре.
Зрението му сякъш се замъгли ,а коридорът бе започнал да се одължава и разширява.
Лили вече надаваше недоволни бебешки мъркания и Адриан реши че ще е по-добре да и махне памперса ,за да спре да плаче ,пък и за да може и той да се съвземе.
Напоследък работеше много,за да може да изплаща ипотеката и да потдържа дома и семейството си.Налагаше му се да се грижи и за Лили ,когато се пребира от работа.През времето,когато не си бе в къщи,го правеше една далечна братовчедка на Сара ,която искаше 10€ на час.А съпругата му само гледаше "сапунки" и лежеше на дивана,заобиколена от мръсни чаши за кафе ,кутий от пица и така нататък .
Адриан бе преуморен и може би затова сега му се предвиждаха разни неща.
Най-накрая освободи Лили от памперса и тя зарита с крачета въодушевено.
-Така е по-добре,е?!-засмя се той,сетне я гушна,а тя загука радостно.
Адриан въздъхна и тръгна наново към спалнята,но колкото и да вървеше ,останови че неможе да я достигне.
Какво по-дяволите ставаше тук?
Разтърси глава.Направи две крачки и посегна към бравата на детската стая.Натисна я и отвори вратата :
-Dios mío ...!-възкликна той невярващо.
Бе толкова изненадан,че замалко не изпусна Лили .(Dios mío*-исп.пр. Боже мой)
Намираше се в стаята за гости!Бе невъзможно...Можеше да се закълне ,че бе спрял пред стаята на Лили ,преди да отвори вратата.
Напълно дезориентиран Адриан излезе стреснато от гостната.Не .Нещо му ставаше и не бе препоръчително да държи бебето в ръце ,в това си състояние.Най-добре бе да го остави при Сара ,докато дойде Алва и се погриже за бебето.
Отново растърси глава объркано.Усещаше че подът под краката му се движи,сякъш задействан с някакъв сложен механизъм.
-Сара??-извика уплашен ,че може да припадне и нарани бебето.-Сара-а!
Неполучи отговор .Усили крачка.След миг стигна до вратата на хола .Лили си гукаше нещо и лигавеше рамото му,пъхнала юмруче в устата си .
Адриан решително натисна вратата и отвори :
-Мамка му...Сара ?!-извика ужасено,усещайки как започва да изтръпва целият от страх.
Умът му изглежда започваше да отказва ,защото макар да знаеше че бе натиснал вратата на хола ,се бе озовал в банята,когато отвори вратата.
Даде няколко крачки назад ,сетне се обърна и затича в обратна посока.Спря пред първата изпречила се врата и сграбчи трескаво бравата.Сърцето му биеше лудешки.
Отвори рязко ,стискайки силно бебето до себе си.
Най-накарая се озова в хола.
Плазменият телевизор беше изключен ,а в стаята тънеше някакво зловещо спокойствие.
Адриан пристъпи напред с трескав поглед :
-Сара,нещо става с мен...-започна той ,насочвайки се към дивана и в същият миг усети някаква странна лекота.
Погледна към свитата към гърдите си лява ръка и замръзна-Лили бе изчезнала!
Какво ,за бога,му ставаше?Нима я бе изпуснал,без да усети?
Тъкмо реши да се обърне и да тръгне да търси бебето ,когато погледа му попадна върху 32 инчовия телевизор ,който отразяваше белият диван и самият Адриан ,изправен до него .
Сара не бе легнала на дивана.Беше изчезнала!
-Сара-а?!-изкрещя паникьосан,оглеждайки се на всички страни.
В същият миг телевизорът се включи сам и запращя.Нямаше никаква картина,но звукът бе усилен до максимум и пращеше ужасно,без сигнал .Адриан се спря .
-Какво,по-дяв...
Изведнъж на екрана се появи изпитото лице на жена му.Бе опряла длани о стъклото ,а очите и изразяваха ужас:
-Адриан....спаси н...-пращенето се усили ,а заедно с него и някакво напрежение надвисна над стаята.
Адриан усети как всеки мускул се стяга болезнено по -него,а зъбите му затракаха.
-Сарааа!
В този миг телевизорът изгасна .Последва секунди на тишина,сетне стенното огледало избухна на парчета.След него телевизорът.
Експлозията не бе силна,но успя да отхвърли Адриан към стената .Той удари силно главата си,сетне изгуби съзнание.