Gabriel

Слизане в Ада

,,... говореше се ,че той е човек , без душа и точно за това няма спомени !Твърдяха ,че през годините той е в търсене на изгубената си душа и че ,когато я открие ,щял да възвърне спомените си .
Този човек ,той нямаше собственна сянка .... Нямаше семейство,или поне той лично не си спомняше ;нямаше и приятели и беше по-опасен и от самата смърт.Наричаха го Сянка и сега той Бе открил Спомените си ..."

,,вървеше забързано ,изгърбил леко тяло ,с поглед втренчен на пред и ръце пъхати в джобовете на якето.
Беше тъмна нощ, без нито една звезда по небосклона и духаше студен и пронизващ вятър и може би това беше причината по улиците да не се мяркаше нито един човек.
Заведенията бяха полу -празни и музиката , която долиташе звучеше някак глухо ...
Но той не обръщаше внимание на заобикалящата го среда.
Трябваше да стигне на време ,ако искаше онзи тип да пусне баща му на свобода....
Зави в дясно и влезе в една тясна уличка ,с еднопосочно движение ,полу-тъмна.
Беше се превърнал в убиец! Отнемаше живота на хората ,без това да му прави никакво впечатление.Просто влизаше в сградата където се намираше жертвата , изправяше се пред него и опираше пистолета в челото му.Дръпваше спусъка и си тръгваш е. ..нищо особено! В началото му костваше да натисне спусъка ,но знаеше че ако не го стори ,с баща му ще е свършено !
Най-накрая стигна до уреченото място. Точно на ъгъла ,бе паркиран тъмно виолетов автомобил ,марка кадилак , със затъмнени стъкла и мощен ауспух.
Той се приближи уверено и в същият миг стъклото от към мястото на шофьора се свали.
-Готов ли си?!-попита мъжът.Лицeто му беше сухо, сякъш да бе лице на нечия мумия ,но очите му бяха два огнени въглена.
-Напълно!-отвърна ,без дори да трепне.Днес беше решаващата нощ!
Двамата се изгледаха продължително за един кратък миг , сетне мъжът кимна .
-Да потегляме тогава !-каза .
Малко по -късно:
Мъжът изгаси светлините на тъмно - виолетовият кадилак и се спусна по инерция на долу към просторното имение и спря на метър от него , паркирвайки зад някакъв черен бус, марка БМВ .
- Колко?!
-Седем! Две деца и останалите са възрастни!
-Не ме ебавай, човече! Две деца?! Това не влизаше в сделката!
-Внимавай как ми говориш, Килън! -изсъска мъжът.-Може да стане опасно...
-Но ..Две деца?!
-Искаш живота на баща си?! Тогава ще ги убиеш! Искам ги мъртви! Ако се провалиш ....-млъкна ,без да довърши казусът си, но всичко това говореше от само себе си.
Младежът се огледа нервно .Вдигна ръка и приглади косата си на зад.Въздъхна ,все още чудещ се как да изпълни задачата... Две деца...Мамка му!
-Добре !-каза накрая.
Тънка усмивка разкриви сухото лице.
-Роден си за тази работа, Килън! Не ме проваляй! В двора има 4 добермана и две немски овчарки.Трима мъже също вардят живота на тези в къщата.Но не техните души ме интересуват! Тяхното време все още не е дошло....."