Gabriel

Tриумвитът

Да не губил надежда!Полицията работи по случая....
Мислеха го за луд ,в това и не се съмняваше!Та кой нормален човек би повярвал ,че телевизорът би погълнал две живи същества?!Ако не бе го видял с очите си ,дори той самият не би повярвал!
Бяха запечатали вратата със жълти ленти , и влизането в апартамента му беше строго забранено,докато се провеждаше разследването .
Адриан бе настанен в централната болница на Леон ,със сътресение на мозъка и множество прорязни рани.Бе окичен като коледна елха със разни кабели ,измерващи мозъчните и сърдечните му функций,а също подхранваха организма му със глюкоза.
Но ...въпреки че се чустваше смачкан ,като използвана ностна кърпичка ,той неможеше да стои и да чака !Трябваше да направи нещо....Трябваше да спаси семейството си.
Така че ...ами пое риска върху себе си и се самоизписа.
Това бе преди два дена !
През това време Адриан Неспираше да звъни на разни си гадателки,таротисти и какви ли не,за да се снабди с нужната информация,но напразно .Говореха му пълни прoстотии.Звънеше редовно и във районното управление.Разследването продължавало ,все още нямали никакви улики,но да не губел надежда...Да,бе.Нали не тяхното семейство бе погълнато от телевизора!Какво ги бе грижа...
Изтощен,мръсен и брадясял ,Адриан стоеше на един ъгъл пред сградата в която живееше и отчаяно се взираше в прозорците на третия етаж.
Телефонът му извъня и завибрира .Разсеяно той го извади от джоба си и погледна дисплея .Беше Аннет,майката на съпругата му.
-Адри',какво се е случило ?-изплака тя от другата страна на линията .Адриан въздъхна,облягайки се на стената на една сграда ,чудейки се как да и обясни случилото се с Лили и жена му.
-Безследно изчезнали...-успя само да пророни ,със болезнено стистнато гърло.Очите му се насълзиха и замъглиха зрението му.
-Как..какво говориш...!?Звънна ли в полицията?Имат ли вече някакви данни?
Той дори не се запита от къде знае за всичко това.Не му се стори странно.Може би бяха давали случая със странното изчезване по новините...
-Не разполагат със нищо!-изхълца.-Трябва да ги намерим,Анн,трябва!-разциври се неустоймо.Негова бе вината.
Бе започнало да се смрачава и разни непознати хора бързаха да се приберат по домовете си.Колите профучаваха по улиците със включени фарове ,глъч на младежи ехтеше на около,кряскайки си нещо,пишейки и гонейки се един друг,но Адриан бе напълно сляп за заобикалящата го среда.
-Успокой се ,Адри'.Чакай ме на аврогарата.Идвам с автобуса.!
Той кимна,все още плачейки.После се сети че свекърва му неможе да го види и каза с задушен от сълзи глас:
-Добре,Анн.Тръгвам на там!
-Ще я намерим,синко,ще видиш!-успокой го тя ,сетне му затвори.
Със натежало в гърдите сърце ,Адриан тръгна пеш към гарата.
Някакъв огромен черен котарак,със искрящи зелени очи му препречи пътя.Измяука жално ,взирайки се в очите му.
Мъжът не му обърна внимание.Заобиколи го,а животното тръгна след него,не спирайки да мяучи жалостиво.Той се спря и се обърна.Очите му бяха привлечени като чрез магнит,от тези на котарак.Усети странно напрежение в стомаха и в главата си.
-Мяуу!
-Да.Мяу.Бих дял живота си,за да ги намеря.- изплака.Понечи да се обърне и продължи ,но котаракът му се хвърли на крака и започна да се гали в него.Адриан въздъхна и го пое на ръце.
-Добре,идваш с мен,само спри да ми се четкосваш!
Животното го погледна ,после се сгуши в него.
Напрежението не го напусна и колкото повече се приближаваше до автогарата,толкова по-силно ставаше.
Най -накрая бе стигнал на булевард Ordoño2.
След по малко от 20минути щеше да е на гарата...Но нещо ,дълбоко в него му крещеше ,че това е фатална грешка .И че краят му е съвсем близо...