United by the same DefecT. 「」 AlexaG. 「」Bulgarian Version

Пролог

Хисториа(Historia) крие много зад името си. В деня на раждането си се получи голяма промяна във времето. Тази промяна, която е необяснима ще доведе до много проблеми през целия й живот. Нейните родители, за да я защитят, решиха да я скрият дълго време в една малка къще на далеч от градовете, от хората, далеч от най-малкия контакт с някое нещо или с някое лице. Мястото в което  са живяли е било доста бедно и скучно, през това време там, баща й я е обучавал, учил я е за да бъде силна и най-важното, да може да оцелява сама. Все още на 10-годишната възраст, Хистория е наясно колко ще е трудно от тук напред.

-Хисториа, слушай ме. -Баща й въздиша.

-Да, татко. -Отговори с една прекрасна усмивка в лицето си.

-Скоро ще трябва да се бориш и да се спасяваш сама, ние няма да можем да те защитаваме вече. -Обясни докато прегръщаше жена си.

-Защо казваш това? -Попита тя докато учите й се пълнеха със сълзи, които се опитваше да въздържи.

-Тори... не е време за да се омекваш. Трябва да бъдеш силна! Без значение какво се случва. -Казва майка й, докато я държи за ръменете. 

-Знам... -Кимва момичето.

Времето наближава и всички са наясно с това. Силният дъжд пада, докато Хисториа наблюдава мястото през прозореца на хола. Красиво е, зелено и пълно с растителност. Една светкавица проблясва силно в небето, но това вече не й причинява никакъв страх.

Баща й я прекъсва, като я хваща за ръката и я дърпа към него. После застава на колене пред ниското дете.

-Вече е време, Хисториа. От сега нататък ще бъдеш независима, ще бъдеш силна и винаги ще трябва да си наясно с всичко, с времето ще разбереш. Не се доверявай на никого, само ти самата ще бъдеш винаги на лице за теб самата. Разчитай само и единствено на теб. -Премахва косата от лицето й, докато и прави дълга конска опашка. След това, изважда малка кутия, скрита под дивана.

-Какво е това? -Пита любопитното момиче.

-Това е огърлица, която ще ти помогне да оцелееш. След като я поставя на врата ти, ще имаш 10-годишен срок, за да намериш останалите носители на подобната висулка. -Обяснява бавно и ясно.

-Още носители... -Мърмори малко нервна. Все пак, никога не е имала контакт с други хора освен с родителите си.

-Никога не трябва да сваляш висулката от тялото ти! След като докосне земята, без да усеща топлината на твоето тяло, ще се счупи. Прекъсването ще доведе до прекратяване на всичките останали синджири. Което означава, че дори и да сте близо един до друг, то вие няма да се виждете. Ти ще бъдеш невидима за тях и те за теб. -Изяснява майка й, която се приближава с една раничка за момичето.

-Как ще направя всичко това? Чакай, това означава... че, ако огърлицата се счупи, то времето ще се изкриви отново и няма да се върне на мястото си?

-Точно така. Също така... ако се счупи или се изгуби, спомените ти ще изчезнат. Не можеш да позволяваш това да се случи! -Баща й обяснява с по-сериозен тон.

-Разбрах татко, няма да се проваля. -Отговаря Хисториа. 

Изстрели започват да се чуват на делечината. Родителите на Хистория се поглеждат и кимват глави. Бащата се опитва да сложи огърлицата на детето, но треперенето на къщата ги прекъсва, поради силна експлозия близо до тях. Тя сама успавя да си закачи огърлицата, след това поглежда родителите си с зачервени очи. 

-Знаем че ще успееш. -Майка й я прегръща.

-Обичаме те, дъще. 

-Ще направя каквото мога, обещавам... -Отговаря.

-Помни, намери Дакс(Daxx), помни го. Не го забравяй! -Баща й извиква, преди да я избута през задния изход.

Непознати хора, облечени с униформи влизат в къщата, докато Хисториа се опитва да избяга през малката дупка, която е във задна врата на стаята й, създадена специялно за спешни моменти. Но планът им се проваля от пърият момент.

Къщата е обградена и пред нея са Ексел (Exelle) и Плейеина (Pleiana). Най-опасните хора, с които ще трябва да се справя, докато не събере останалите превозвачи.

Те хващат момичето и впръскват в сърцето й неизвестна течност. Веднага след това, вадят горещ метален печат, с буквата Е, създадена на него и прегарят кожата на момичето точно където се намира сърцето. Всичко се случва твърде бързо. Даже, всичко се случва повече от твърде бързо. 

Момичето дори не осъзнава ситуацията.

Но... нещо се проваля в плана на Ексел. Топла и синя светлина се появава от същото място на печата. Белязната буква остана, но топлината и изгарянето, което издава, веднага се излекувага. Светлината ставаше всеки път по-силна и по-силна, докато удар на сонда избута всички, които бяха близо до Хисториа в този момент, и ги кара да излетят във въздуха.

-----------------------------------------------------------

¦Звездичка ако ви харесва¦ 💫⚡🌗

-----------------------------------------------------------

Правописът може да не е перфектен, но все пак се надявам да се разбира добре. Не ми е много лесен Българския на последък. Приятно четене!