United by the same DefecT. 「」 AlexaG. 「」Bulgarian Version

1. -Носители

Хисториа

Ставам от пода и поглеждам ръцете си. Минали са 4 дни, откакто заспах за последно в тази малка пещера. Много е странно да се събудиш след като си прекарал 96 часа сън. От този ден на смъртта на родителите ми станах странен човек. Някои хора казват че съм "специялна", глупости. Не виждам нищо особено в мен.

6 години вече са минали... 6 дълги години на борби, щети, оцеляване... Ексел и Плейеина са най-опасните ми врагове. През цялото това време не са спряли да ме търсят, с глупавия псевдоним на "неуспешен експеримент" към мен. Мисля, че след като съм порастнала, разбрах причината на този пресвдоним.

Имам малко спомени от деня, в който бях отделена от семейството си. "-Намери Дакс, потърси го!" "-Какво става?! Каква е тази светлина която излиза от тялото й?!" "-Експериментът е неуспешен, провалихме се." Това помня, с викания, много викания. Не мога да изчистя мислите си. Знам само, че имам дълг, дълг който успях да изпълня на половина ; да намеря 9-те носители на висулките. За сега, четирима от тях са с мен. Аз съм десетият член на тази малка група.

Истината е, че не знам защо трябва да направим това. Защо е толкова важно да се намерят някакви тъпи висулки? Много е трудно да се грижа за себе си, че чак за някакъв синджир. 

-Какво ще правиш с косата ти, Хисториа? -Попита Рексина(Recksina) с раздразнено лице, докато фиксира плитката ми.

-От къде да знам. -Въздишам докато се отделечавам от нея.

-Рекси, успокой се малко. -Добавя Ноа(Noah), докато процедира да й направи масаж на ръменете.

Приближавам към изхода на пещерата и заставам на ръба на планината. Нежен бриз изкривява косата ми, като същевременно затварям очите си. Напоследък е много трудно да се поддържа каквото и да било спокойствие на това място.

"-Остават ти 4 години Тори, само 4 години."

-Отново ли си говориш сама? -Евън(Evan) застава до мен и се усмихва.

-По-добре, от колкото да говоря с теб... -Променям погледа си, който до сега беше в очите му. Не обичам да общувам с хората, както и никога не гледам никой в очите.

-Никога не съм те разбирал. Нуждаеш се от нас, за да ти помогнем, но никога, или много рядко общуваш с нас. И ако го правиш, то е толкова грубо както сега. -Почешва шията си и свива ръменете.