/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 33

~Чан~

Днес ще ни връщат тестовете. Разбира се, се притеснявам, както и останилите, но вярвам, че сме се справили добре. Сега вървях към училище и през целия път стиснах палци да имам хубава оценка. Когато пристигнах в училище се огледа за момчетата. Видях ги от другата страна на оградата и отидох при тях. Прегърнах Бек и Кай и решихме да се качваме. Влязохме в стаята и седнахме по местата си и след малко стаята се изпълни с ученици. Не след дълго и учителката влезе и зае мястото си пред дъската.

-Така... проверила съм контролните ви. Мога да кажа, че съм доста изненадана от теб, Тао. - погледна го и той се усмихна само доволно. - Мога да кажа същото и за Чаньол.

Усмихнах се широко и усетих как ръката на Бек се уви около моята. Погледнах го и той ми се усмихна също. Исках да го целуна в момента, но се намирахме в стаята.

-Мога да кажа, че бихте другия клас този път. - всички започнаха да викат радостно.

Госпожата се наведе и извади една папка от шкафа до бюрото й. Извади контролните и започна да ги раздава. Даде ми и моето контролно и първата ми работа беше да видя колко имам. Шестица!

-Благодаря ти, Бек! - прегърнах го.

-Гейските изблици някъде другаде. - чух дразнещия глас на Чен.

-Чен! Момчето просто се радва. - защити ме една съученичка.

Чен само и въртя очи и започна да драска нещо в тетрадката си.

-Благодаря ти, Мия.

-За нищо. Много мразя като някой обижда гейовете. - намръщи се и погледна към Чен.

-Значи... знаеш...? - попитах притеснено.

-О,да виждала съм ви как се целувате. Много сте сладкиии! - изписка.

-Мерси. - казахме с Бек в един глас и усмивката й стана още по широка.

-Хей, колко имате?-попита Кай.

-Шест. - отговорихме.

-И ние! - каза Лей.

Часа мина в приказки и междучасието настъпи.

-Сехун ще се мести при Тао, защото има отлична оценка. - засмя се Бек.

-Сериозно ли?! - не повярва Лей.

Бек само кимна и двамата с Кай започнаха да се смеят.

Часовете ни минаваха и скоро трябваше да се прибираме.
Сбогувах се с Бек и останалите и тръгнах към нас. След около двайсетина минути пристигнах и отворих вратата. Още с влизането бях посрещнат от сестра си, която плачеше. Ох, какво има пък сега?