/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 50

~Бек~

-По дяволите Бекхьон, по-силно! - изпъшка Чан.

-О-опитвам се... Ахх! - опитвах с цяла сила.

-Давай!-не спираше да ме подканва.

-Много е тясно... - измърморих.

-Моля те ~по-силно! - изхленчи за пореден път.

-Готово! Ох... изпотих се направо.... Сега и ти ми помогни да си сложа колана. Как можа да ги вземеш точно тези, като знаеш колко трябва да се натиска, за да се закопчеят. - взех другия колан и го увих около кръста си.

-Знаеш, че не мога да ти помогна. - каза, гледайки ме тъпо.

-Ако не ми помогнеш ще закъснеем за интервюто. - казах и тогава ми помогна.

С още толкова усилия, с колкото закопчах и неговия, успяхме.
Ще ходим да ни интервюират за работа. Точно така. Всеки от нас започна да си търси работа. Някои си отвориха заведения, други салон за татуировки и дори фризьорски салон. По-късно ще  кажа кои са тези хора. Сега важното е, че ние си намерихме работа, но зависи дали ще ни приемат. Работа беше точно в една от най-големите компании в града. И един от най-големите конкуренти на тази на баща ми, който не веднъж ми е предлагал да стан част от негова, за да мога някой ден да я наследя. С него не се разбрахме особено... никак даже. От както... майка ми почина, той започна да ме притиска да ставам като него, но аз отказах. Не това ме влече. И никога не бих тръгнал да следвам стъпките на човека, заради който брат ми- Бйън Баек-бум (на кратко Бум или Бин, но ще използвам Бин ) ни напусна. Както мен, така притискаше и него, но тъй като беше по-голям от мен с няколко години можеше просто да се махне, да живее сам, да се държи все едно няма семейство, да започне на ново. Точно това и избра да направи. Остави ме сам, а той беше човекът, на който разчитах най-много тогава. От тогава не съм го виждал. Не знам дори дали му пука, че има по-малък брат.
Та... малко се отплеснал от темата.

-Хайде, скъпи. Качвай се. - отворих вратата на колата и подкани Чан да седне вътре.

-Благодаря ти, скъпи мой. - каза с леко преправяне в гласа , при което не се сдържан и се засмях.

Запалих колата и ни закара до сградата, в която щеше да се проведе интервюто ни. Не бях толкова притеснен, но Чан определено беше. Щом пристигнахме Чан започна да се планира и да говори глупости как щели да го изгонят, нямало да го вземат и куп други. Имахме още половин час докато интервюто започне и трябваше да го успокоя някак. Все още не бяхме влязло в офиса. Видях го как играе с пръстите си, докато вървяхме натам. Трябваше да направя нещо. Хвнах го за ръката и го задърпах, без да казвам нищо. Той ме погледна объркано, но все пак тръгна след мен.