/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 28

~Чаньол ~

Най-сетне, най-сетне, най-сетне!
Беки се прибира! Не можах да спа цяла вечер от вълнение. Знам, че бяха смо три дни, но просто не мога да издържа без моя Беки. Чувствах се толкова самотен. И се натъжавах когато гледах Лей и Кай или Сехун и Тао да се целуват или прегръщат. Не, че имам нещо против това, даже напротив радвам им се, но не и когато съм сам и Бек не е до мен, за да ме целуне. Кай ми вика, че Бек бил като наркотик за мен... бил съм като пристрастен към него. Е, не е ли нормално да ми липсва?
Станах и започнах да се обличам. През цялото време се усмихва с мисълта, че няй-накрая ще видя Беки. Слязох долу при майки ми и сестра ми.

-Ще закуся много бързо, че трябва да излизам. - казах, сядайки на стола и чакащ закуската да ми бъде сервирана.

-О, да днес Бекхьон се прибира, нали?-попита майка ми и сложи чинията с палачинки пред мен и ми даде мед.

-Аха. - отговорих, натъпквайки една палачинка в устата си.

-Ето защо си толкова щастлив. - засмя се тя.

-Като разгонена кучка си. - чух гласа на сестра ми.

-Хана! Внимавай как говориш! - скара й се майка ми.

-Не, че ти си по-различна като стане въпрос за Ребека. - изплезих й се.

-Ребека? Пак ли имаш ново гадже и не си ми казала? - попита майка ми, но на лицето й не беше изписана ярост, а по-скоро щастие?

-Ами... аз... забравих. - усмихна се невинно сестра ми.

Ох знам,защо не казв на майка ни като си си хване гадже момиче. Защото майка ми полудява като разбере че Хана излиза с друго момиче. Започва да се държи супер мило с приятелката й, ако изобщо дойде в къщи, насърчава Хана да не къса с нея, да се забавлява, че това било младежка любов и хиляда други скучни глупости.

-Ребека , хм? Как да ви викам...Ханека? Не. Рена? Не. Ох ще трябва да го измисля. - ето за това говорех, сега се започва.

-Мамо! Всеки път правиш така, ето защо не ти казвам. - заговори сестра ми.

-Но защооо?! Аз съм ти майка. Трябва да знам!-запипна да й говори лигаво.

Колкото ми се искаше да остана и да им се смея на тъпия и безсмислен разговор, който водеха сигурно за стотен път си имах работа. Не можех да чакам и минута повече, не искам да закъснея и да изпусна Бек.

-Аз мисля, че ще тръгвам. - казах.

-Да, отивай при гаджето си. - каза сестра ми, след което се засмя.

-О, забравих да ти кажа, че Ребека иска да се видите след обяд. Имала някаква изненада или не знам. - казах набързо.

-Изненада?! - изпищя радостно, аз кимнах, за да потвърдя казаното и след като го направих, тя пак изпищя, но дори по-силно от първия път.

Побързах да се скрия в коридора преди да започне да задава въпросите си. Всичко друго ми даде, но не и да отговарям на тъпи въпроси. Обух се набързо и взех чантата си, която бях приготвил още от снощи, за да не губя излишно време на сутринта.Е, изгобих достатъчно със сутрешните ми "разговор" така или иначе. Взех си ключовете и излязох, след което заключих и погледнах часовника си. Страхотно! Имам само половин час да стигна, а на мен ми трябва един. Нищо, ако бягам ще стигна и за двайсет минутки. Така и направих. Тичах към гарата, където се очакваше да пристигнат той и баща му всеки момент. Мислех само как ще го прегърна като се видим и какво ще правим след това. Бях толкова отнесен, че не обърнах внимание на заобграждащата ме среда и се блъсна в нещо... или по-скоро някого.

-Ау!- паднах на земята... ох задника ми. - С-съжелявам мн-спрях да говоря щом видях човека, в който се бях блъснал току-що.

Не беше кой да е, а Чен. Сякаш получих удър и всичките спомени ме връхлетяха. Спомних си... какво ми причини... този човек.. не той не е човек, той е чудовище!

-Чаньол? - погледна ме объркано той. - Дай да ти помогна. - протегна ръката си,в очакване да я хвана и да се изправя но аз нямам таков намерение... ни най-малко.

Аз, неотделяйки поглед от земята го ударих през ръката и я избутах. Ужас, после трябва да се измия.

-Точно от теб, помощ не искам. - казах докато се изправям.

Подминах го и чух да вика името ми, но аз просто продължи да тичам, докато най-сетне не стигнах до гарата. Хората вече бяха на излязли и аз се оглеждах за гаджето си. Не мога да го намеря... къде е..? Тъкмо започнах да губя надежда, че ще го намеря но тогава чух нещо.

-Чани~. - Бек викаше името ми.
Обърнах се по посока на глас му и не можах да сдържа напиращата усмивка, когато го видях.

Затичах се към него и му се хвърлих на врата. Без да се замислям го целунах, напълно забравил, че той не е сам...