/<Everything is possible>\(gay fanfic)

Част 45

~Дкаксън~

Станах рано както винаги и първото нещо, което направих бе да се измия, а после и да закуся. След като направих тези неща се качих да се облека. Излязох от вкъщи и тръгнах към кафенето.
Пристигнах и не след дълго започнаха да влизат хора. След малко чух един глас, при който се усмихнах широко.

-Джак~. Здравей ~-каза сладко Марк.

-Здрасти! Как си днес?-не можех да скрия усмивката си.

-Чудесно, а ти? - попита.

-Щом си тук, прекрасно. - намигнах му несъзнателно.

Осъзнах какво направих и щях да се плясна по челото, но спрях като проговори.

-И аз съм добре щом съм с теб. - беше се изчервил леко, което го караше да изглежда още по-сладко.

Усмихнах се и го загледах. Гледахме се без да си казваме нищо. Момента беше прекъснат от виковете на колегата ми.

-Земята вика Джаксън, ехо! - размаха ръцете си пред лицето ми.

-Какво искаш бе. - погледнах го на кръв, за дето съсипа момента.

-Ще вземеш ли поръчката на момчето или ще го чукаш с поглед. - каза като погледна към Марк, който пламна при чутото.

-Виж се, идиот такъв! Как може да кажеш нещо такова!?-ударих го по врата.

-Добре, съжелявам. - засмя се преди да каже нещо друго. - Вие да не излизате? - попита стрялкайки погледи ту на мен, ту на него.

-Н-не! - казахме с Марк в един глас.

-Само се дразня. - засмя се. - Хайде да се връщаме на работа, че шефа ако види... - завъртя се и отиде да взема поръчките на други хора.

-Извини го, голям е идиот. - опитах се да го успокоя. - Какво ще искаш? - попитах.

-Знаеш. - каза със сладка усмивка, а аз кимнах в знак на разбирателство.

След малко му сервирах чая.

-Благодаря ти.. - каза ми.

-Моля. - отговорих и тъкмо щях да тръгна, когато той ме спря.

-Д-Джак? Кога свършваш работа? - попита ме.

-Към 16.-отговорих.

-О, и аз! Щях да те п-питам... ходи ли ти се на кино довечера? - попита ме.

-Сигурно се шегуваш...-напарвих кратка пауза нарочно.