The impossible love /JUNGKOOK/ (ВРЕМЕННО СПРЯНА)

Гл. 2

От страна на Джънгкук...

Часът беше 5:30 сутринта. Джънгкук вече бе буден от около половин час. Направи си сутрешните тренировки за да се разсъни като: 'Лицеви упори, клякания, някой разтегателни движения.......... Както всяка сутрин. ' Не искаше да шуми на останалите момчета, защото още почти всички спяха с изключение на Джин хюнг и Джимин. Седна на крайчето на леглото и се загледа в една точка. Започна да мисля за разни неща, докато в умът му не изникна един въпрос: 'Какво ли прави онова странно момиче? '
-Сигурно спи, все пак още е прекалено рано? -измрънка си съвсем тихо. Погледа му случайно се насочи към нощното шкафче върху което се намираше мобилното му устройство. Загледа се във него за няколко секунди, но след това колебливо се протегна към него и го взе. Дълго време се чудеше дали да ѝ изпрати съобщение. Водеше дълга вътрешна борба със себе си, докато не се престраши. Отключи го и започна да въвежда текст до непознатата.

Чат

Jeon_Jungkook: Ехоо..... Спиш ли? 😃😃😃

Изпратено

Момчето почака за минутка, но не получи одговор. Досети се, че има вероятност все още да спи, все пак беше прекалено рано, но реши да напише само още едно съобщение за да бъде сигурен.

Jeon_Jungkook: Явно все още спиш. 😃😁😁

Uknownumber: СПЯХ, докато не реши да ме събудиш. 😡
Кой нормален човек пише SMS в 5:30 часа сутринта??

Jeon_Jungkook: Да, имаш право. Съжалявам, че те събудих! 😔🙂🙂
Просто съм любопитен.... искам да разбера кой е човека бил принуден да прочете гневното ми първо съобщение за да му се реванширам.😀😀

Uknownumber: Никога ли не се отказваш?! 😒🤔

Jeon_Jungkook: Не особено. 😁😃😄

Uknownumber: Знаеш ли....беше прав за онова, което каза по рано. Наистина си досадник.

Jeon_Jungkook: Да, така е. 😃😃 Е, ще узная ли кой е човекът от отсрещната линия? 😀😀

Uknownumber: Не смятам, че е добра идея да се запознаваш с мен. Не виждам смисъл в това.

Jeon_Jungkook: Има смисъл. Във всяко нещо има смисъл. Без смисъл живота не би съществувал, не мислиш ли? 🙂🙂😀