Заключени

2.5K 110 121
                                    

Джимин-Ха, слабачка една врата не можеш да отвориш.
Aз-Ако не ми вярваш пробвай и ти.
Джимин-Гледаш ли как се прави?

Той хвана дръжка на врата и се опита да я отвори няколко пъти. След като не стана той се отказа и седна на земята. Аз го гледах от другия край на стаята

Джимин-Какво ме гледаш?
Аз-Не те гледам .
Джимин -А не бе изобщо.

ГТ. Джимин

След като Юна ми каза , че вратата е заключена си помислих , че се шегува. Опитах се да я отворя ,но не стана . Седнах на земята, забелязах, че ме зяпа. Реших малко да я подразня .

Аз-Какво ме гледаш?
Юна-Не те гледам.
Аз- А не бе изобщо.

Предложих да се обади на някой за да ни измъкнат ,но батерията и беше паднала. Бях много гладен, добре ,че намерих някакви солети под един чин. Личеше си, че на Юна и беше студено затова я извиках

Аз-Ела .
Юна-Защо?
Аз-Защото ти казвам .
Юна-Какъв си ти , че да ми казваш какво да правя ?
Аз-ПРОСТО ЕЛА .
Юна-Офф добре де .

Тя се доближи до мен , аз и наметнах якето си. Тя ми се усмихна и седна до мен. Попита ме защо се държа толкова лошо с нея. Аз се направих, че не я чувам . Явно тя нямаше да ме остави затова ме попита отново. Ядосах се и щях да я ударя , но се замислих. Защо всъщност се държа така? Юна и Су не са ни направили нищо .Дали това е заради загубата на родителите ми и дали трябва да и кажа? Накрая реших да и кажа.

Аз- Когато бях на пет майка ми се разболя. Баща ми не ми каза какво и е, но аз виждах , че и има нещо. Един ден бях излезнал с майка ми в парка. Бях се качил на една люка и я помолих да ме залюлее. След малко се чу падане. Погледнах назад и видях майка ми. Започнах да плача и да викам. Един мъж ни видя и ми помогна да я заведем до близката болница. Баща ми дойде по най- бързия начин. Чакахме 2 часа. Накрая един от лекарите излезна и каза нещо което не успях да повярвам , а именно, че майка ми е мъртва. (*плачат*) Това беше причината поради която баща ми започна да ме бие и да ме обижда. Стараех се да избягвам да не го засичам. Къщата беше голяма и успявах.Един ден той реши да се самоубие.Родителите ми бяха доста богати затова нямаше нужда да си търся работа.Това ме засипа , бях останал сам. Нямах никой до себе си. Може би това е причината поради която съм такъв.
Юна-Джимин съжалявам не знаех. (*прегръща го*)
Джимин-(*Блъска я*) Това , че ти разказах не означава, че може да ме прегръщаш.
Юна-Из.. извинявай.
Аз-Хайде късно е трябва да заспиваме.
Юна-Лека нощ Джимин
Аз- Лека нощ

BAD MOCHI [ЗАВЪРШЕНА]Onde histórias criam vida. Descubra agora