Удавям гнева си в мастило,
чувство, познато дълбоко от Бога.
Листове, разпилени, без ред,
поглъщат и моята тревога.
Чувствена дума, с тих глас прошепната,
откъсва яростта от тялото, ума.
"Нима си станала ти тъй обречена,
за тази своя грешна дума?
Съвземи се!", раменете ми разтресе,
"не се предавай ти току-така,
скъсай хартията, хвърли писеца
и утеши своята изстрадала душа".
Подлите кроежи, изрази без смисъл,
да приема присърце аз не успях.
Изпълних дробовете си със радост жива
и в съня си чувствено запях.
YOU ARE READING
Whenever she cries
PoetryКогато издъхна в нечии ръце, повличайки светлината със себе си, тогава ти ще разбереш, че напразно са били всички тези усилия... ____ cover by: @Miroslava_Ivanova_13
