Изстрел прорязва въздуха,
пречупва нечие сърце,
сълзи очите пълнят,
треперят нечии ръце.
Боен зов немощно нашепва и кънти:
„Напред и само напред, войски.
Воинът не се предава,
щом изправи се във битката без изход.
Пръсти в кърви спусъка натискат,
гърмът ушите оглушава, на врага запява
жестоки песни за войни.
„Докато смъртта не ни застигне,
дотогава нека всеки тука се държи."
За нечие добро, за свят без болка,
залъгват се хората един подир друг.
Затварят обаче за бедствието очи,
застигащо ги с всеки един следващ път.
YOU ARE READING
Whenever she cries
PoetryКогато издъхна в нечии ръце, повличайки светлината със себе си, тогава ти ще разбереш, че напразно са били всички тези усилия... ____ cover by: @Miroslava_Ivanova_13
