Помниш ли времето, когато бяхме деца,
когато света беше просто игра?
Радост пораждаше у сърцата
дори само изгревът, дори само зората.
Небосвода син поглъщахме с очи,
мечтите бяха близо, звездите - почти.
Когато майката зад моя гръб
бе най-силната опора.
Къде изчезнаха онези времена
- обковани в злато, описани без тъга?
Невинни и с чисти души,
времето безмилостно ни очерни.
YOU ARE READING
Whenever she cries
PoetryКогато издъхна в нечии ръце, повличайки светлината със себе си, тогава ти ще разбереш, че напразно са били всички тези усилия... ____ cover by: @Miroslava_Ivanova_13
