ИГРИ НА ГЕНИ

ПЪРВА ГЛАВА

МАЛКИ КРАЧКИ

Хъ Дзиенкуей.

Шин виждаше името на генния инженер, положил основите на Генната терапия, накъдето и да се обърнеше още с влизането си в Лабораторията. В началото на миналия век Дзиенкуей беше направил пробив в науката, проектираейки първите "дизайнерски бебета", напълно лишени от болести, въпреки яростната съпротива на половината свят. Мигновеното му безследно изчезване не беше особена изненада. Дори и след толкова години, все още се въртяха всевъзможни конспирации около смъртта му. Макар и да се беше изпарил от лицето на Земята, никой не можеше да отрече заслугата му в генното инженерство и проправянето на нов път на човечеството към развитие.

Всяко родено човешко същество вече имаше шанса да бъде поправено. Открай време в различните епохи науката се сблъскваше с неизлечими болести, като природата сякаш искаше да докаже, че винаги щеше е по-силна от хората, но знанието я беше надвило. Терапията предотвратяваше усложненията, даваше възможност да се раждат напълно здрави индивиди, въпреки че първоначалнта им съдба е била да бъдат следвани от вечни мъки като сянка, обричайки ги на непълноценно съществуване. Всеки заслужаваше да върви нагоре по еволюционната стълбица, да бъде равен с останалите. Генетиката превръщаше амбициите в реалност.

– Достъпът разрешен – изрече лишен от емоция компютърен глас, след като Шин беше поставила ръката си за сканиране в очакване стъклените врати пред нея да се плъзнат настрани, позволявайки ѝ да пристъпи в Крилото за преглед. – Добре дошли!

Още с влизането, маратонките ѝ мигновено затропаха върху мраморните плочки, с които беше облицован подът на Лабораторията. Въпреки ранния час за деня по безкрайно дългия коридор не спираха да щукат като мравки генни инженери, вечно забързани за някъде, в бели като облаците престилки. В бързината Шин се поклони учтиво за поздрав на някои от тях, а те и отвърнаха със същия жест, показвайки уважението си.

Колкото и еманципирани да бяха жените в съвремието обаче, науката все още изглеждаше твърде високо стъпало за тях. Затова повечето генни инженери, които Шин познаваше, бяха мъже, а нежният пол, въпреки знанията си, трудно успяваше да се реализира успешно в генетиката. Ако някои жени биваха достатъчно добре обучени и знаещи, разбира се, място за тях все някак си успяваше да се намери в Лабораторията. За разлика от мъжете обаче, жените започваха развитието си от нулата. Кариерата им тръгваше от наглеждането на преминалите през Терапията и следенето на състоянието им, като повечето от тях си оставаха на това ниво до пенсия. По-упоритите от тях понякога ставаха асистентки на някои от инженерите, но да се стигне до това да се изравнят с мъжете и дума не можеше да става. Поне до този момент. Нямаше нито една жена, заслужила званието си на генен инженер, но Шин имаше волята и късмета най-накрая да разбие стереотипа и гордо да се подвизава редом с мъжете.