ИГРИ НА ГЕНИ

ПЕТА ГЛАВА

ПОД ЗЕМЯТА

Когато най-после движението спря, Шин се намери в началото на дълъг усоен коридор, осветяван от дълги флуоресцентни лампи, които хвърляха призрачно синя светлина. Безцветните под и стени излъчваха особена студенина, която не съществуваше в останалата част от Лабораторията, известна с вечната си приветливост. Беше толкова тихо, че двете жени съвсем спокойно можеха да чуят собствения си пулс.

На пръв поглед коридорът изглеждаше сравнително зле поддържан. На някои места мазилката се ронеше, а част от лампите премигваха заплашително, предупреждавайки, че всеки момент можеха да оставят мястото в частичен мрак. Лабораторията пръскаше милиони, дори милиарди дори и в ремонтните си дейности, за да поддържа най-високи стандарти, но очевидно беше пропуснала да се погрижи за подземието, оставяйки го да тъне в мръсотия и прах. Теориите на Шин за причините за състоянието на този етаж варираха, а най-логичната от тях ѝ се струваше да е възможността коридорът да е бил построен като част от плана на сградата, но впоследствие да се е оказал ненужен. Разбира се, никога нямаше да бъде напълно сигурна, докато не се сблъскаше с истината, до която сякаш с всяка крачка се приближаваше. Предполагаше, че трябваше да се чувства уплашена, но единствено усещаше как в гърдите ѝ бурно клокочеше необуздано вълнение.

Чертите на лицето на Валентина обаче бяха изопнати, а очите ѝ – съсредоточени право напред.

– Побързайте – подкани Валентина. Двете устремено се движеха по протежето на коридора, завършващ с най-обикновен асансьор, които обаче изглеждаше толкова стар, че Шин беше убедена, че отдавна беше излязъл от употреба. Ако можеше да сравни по външен вид този, от който беше слязла и този, към който се насочваше, първият определелено й вдъхваше повече доверие. – Доктор Джингчу ме предупреди да не закъснявате.

Покорно Шин се постара да не изостава на повече от една крачка зад асистентката и отново се огледа около себе си. Търсеше отговори, но в ума ѝ се зараждаха само още въпроси. Въпреки че ясно виждаше, че единствената крайна дестинация тук беше този амортизиран асансьор със съмнителни възможности за работа, имаше нещо крайно нередно в този пуст и празен коридор.

– Вероятно има грешка, Вал – опита се да предположи Шин, докато без да иска стъпка малка част от завидно посипалото се количество мазилка по земята. – Сигурна ли си, че точно тук е трябвало да слезем?