Той ми отг *и аз имам симпатии към теб* аз станах закрих си лицето с ръцете ми. Той стана и ме прегърна. След това се осмелихме и се целунахме. Преплетохме си пръстите и отидохме при другите. Гергана се нахвърни върху нас и ни прегърна. След многото им въпрози ние излязахме навън Виктор ни следеше. Отидохме на люлките.после на пейките пред хотела.Те още ни гледаха. Накрая решихме да идем в неговата стая за да си пуснем фил Виктор нахалника пак ни прекъсна. Пак излязохме. Около 11 и 30 вечерта се прибрахме. Техния треньор минаваше за проверка и ни видя. Той ме пусна и каза *тръгвай на горе по бързо* аз тръгнах. Като се върнах момичетата бяха събрани. Всичките ме питаха какво се е случило. Тогава две от тях бяха напушени. Ние си говорихме и ппсле легнахме. Ние с него се разделихме на третия ден (ем шснс,знам много бързо). Последния ден аз и Гергана бяхме като пяни тснцувахюе с молдовците. (След половин месец.) Заопочнахеме училише. Ивелин и Гергана се дъбраха. Аз не бях тъжна не бях и гневна радвах се защото не ми пукаше ,че те са се събрали. Те са сладка двойка. По религия са различни ,но на тях не им пука. Ивелин всеки ден на училище ме дразнешв и бъзикаше.*Аа тя се ряза заради мене*. Винаги ксто плаках той се смееше на моето нещастие. На 13 декември Й. имаше ржд. Реших да му направя подарък. Но той не я прие. Но вече забравих за това.
Хей~. Някой хора ще кажат *ти луда ли си,как ще се радваш,че са се събрали* ми много просто,просто с когото и да се съберат аз ще се радвам,защото аз съм малко по различна от останалите. Мслко аутсахдер,непукист,грожовна едновремено.☺ --_--
YOU ARE READING
My real story ~:-)
RandomЕдна история за една депресирана седмокласничка което ѝ липсва детството. П.С. --Не съм аз