Беше 13 декември Йордан (Й.) имаше ржд. Аз реших да му направя подарък. То беше гердан с кръст и пясъчен часовник. Картичката я дадох да ми я напишат. Исках да не знае че е от мен,но Виктор бе разбрал и му каза. Той не я запази,и ми казаха ,че я е изхвърлил. След това момчетата ми се подиграваха и ми се присмиваха. Дойде и зимната ваканция. За коледа получих само пари и някакви парцалки (😒). След три дена имах рожден ден. Беше най самотния ми рожден ден. Ерсин бе дошъл да ми го честити. Каза ми *чрд да си жива и здрава също така да ни се раждала на моята дата.) аз му тръшнах вратата и си отидох в стаята.(да родени сме на една и съща дата 2 секунди разлика аз съм по голяма и майките ни се познават и сме на 28.12.2005) На всичкото от горе бях болна. Единственото хубаво е че мама бе дошла (забравих да го напиша. Сори 😅). На следващия ден получих и паспорта си. Отново мъчилището започна. Всеки ден беше едно и също.(няма какво да разказвам,защото не ставаше нищо интересно)
Знам,знам мн кратко,но в следващата част ще стане малко по интересни 😉
YOU ARE READING
My real story ~:-)
RandomЕдна история за една депресирана седмокласничка което ѝ липсва детството. П.С. --Не съм аз