Август месец,жега и море. На 8-ми тръгвахме на летния лагер. В стая бях с Гергана и Деница. Полина се бе изместила и не дойде. Тогава Гергана не беше тръгнала още с Ивелин (бившия). Деница и тя бяха най добри прияелки. Аз бях бясна и с чувство за вина и тъга. Там бяхме хандбалния отбор,бокса и худ. гимнастика. Аз бех влюбена в едно момче от 6-7 месеца (от фев. до авг.). Това момче се казваше Йордан... Првия ден се разпредаляхме по стаите като бях до него се кикотих. Запознах се с сестра му която е по малка от него с 2 години. Имаше басейн. Той ни предложи да играем пилешка борба. Аз се качих на ръменете му а Деница на Гергана. Ние победихме. Той си бе изгубил телефона и едно момче (Виктор) му го бе намерил. Аз му казах да ми го даде и аз да му го дам. Аз му го дадох и момичетата казаха (+ сестра му) *благодари ѝ и я прегърни* чувствах се всякъш ме гушна ангел. Той беше в моята стая и сестра му също влезе завари го с енергийната напитка и той каза ,че е моята а сестра му искаше да я изпия. Аз я изчих (като я пия той ме гледаше и се смееше). (Баща му не му дава енергийни). Беше около 7 след обяд. Деница и Доротея влизат в стаята и ми казват *той е разбрал*. А аз отговорих учудено и треоерех *к как*. След около 3 мин той,Виктор и Борислав влязоха в стаята. Аз треперех. Той каза *Знам всичко* и ме погледна а мазна усмивка. Накарахме всички да излязат от стаята а Виктор се скри на тересата ,а ние го заключихме и той не гледаше през прозореца. Той седна срещо мен и ме пита *наистина ли е ,че имаш симпатии към мен* аз му казах *да,а ти* и той ми отг....
ESTÁS LEYENDO
My real story ~:-)
De TodoЕдна история за една депресирана седмокласничка което ѝ липсва детството. П.С. --Не съм аз