Wattpad cringe

Чашата

И запленена от неговата красота, ръцете на девойката започват да потреперват. Колената ѝ омекват и тя се моли да не падне пред НОВИЯТ си сексапилен шеф. Докато върви тя заключва СИНИЯТ си поглед с неговият хищен. РУСИТЕ ѝ накъдрени коси падат по рамената ѝ. Шефът ѝ държи погледа си заключен в нейният, не пропускайки обаче тайно да огледа гърдите ѝ, чийто зърна са втвърдени и си личат през тънката материят на БЯЛАТА ѝ, полупрозрачна риза. Докато върви, запленената красавица се препъва на високите си обувки и залита напред.

— Толкова съжалявам! – ахва тя, когато разлива горещото кафе върху панталона/ризата му.

— Няма нищо! Случва се! – казва спокоен и уравновесен, въпреки неприятно създалата се ситуация...

Хей, unicorns! Как сте? Живо, здраво? Нахранени?

Забеляза ли ли сте, че в много книги присъства именно такава част - разливане на кафе върху новият шеф. Това е едно доста често явление. Или поне аз попадам само на такива книги? Кефи ме как шефа е видимо спокоен, сякаш не са го заляли с вряло кафе. Но нека тук се спрем и да погледнем към реалноста. Никой няма да бъде толкова спокоен ако го залееш с горещата течност, още повече по скъпият му костюм, който струва повече и от годишната ти заплата.

Аз съм реалист и съжалявам, че така развалям клишетата, но не мога да кажа на черното бяло. В реалността никой няма да подходи толкова спокойно и уравновесено. По е вероятно да те напсуват на майка, баща, стрина, баба, куче, абе направо цялата рода. И нека си признаем още нещо - такива мъже вече са на изчезване, ако не и изчезнали да издържат на такова опарване. "Мъжете" в днешно време са по-изнежени и от нас жените. Вярвате или не, аз се сблъсквам с такива индивиди... Айде, не всеки ден, но през ден.

Също така, мога да вметна, че това със заливането с кафе... или някаква друга гореща течност, ми е доста саката работа. Абе хора, аз дето съм с две леви ръце и два леви крака няма да го разлея. После просто ме кефи как от точно тази непохватност - шефът се влюбва в нея. Ах, перфектното клише, но аз съм тук, за да ви съсипя настроението (единственият ми талант) и да ви кажа, че ако направите вие това нещо - следва уволнение. За жалост не сме главни герои в някоя книга в Уатпад и не всичко се случва така, както е написано по книгите (макар и да ни се иска... ах, пОснах сАлза).

Та, мили мой, кратка глава, отново с оплакванията ми и да ви занимавам с глупости (оп, втори талант! Брей, аз направо да отида в "България търси талант"), но се надявам да ви е харесала.

Тази глава НЕ Е специално насочена към някого. Да не би някой да се обиди. Просто тук споделям мои наблюдения и раздразнения в Wattpad. Не е с цел обида, просто ЛИЧНО МОЕ мнение.

До следващата глава!

Обичкам ви!