Wattpad cringe

Стокхолмски синдром

Преди всичко искам да предупредя, че главата е писана с хумористична цел, която е да ви накара да се усмихнете. Ако мислите, че НЕ сте човек на хумора или ви е заболяло главата да четете само глупости - моля, пропуснете това!

Хей, unicorns! Как сте? Живо, здраво? Нахранени?

Всички сме чели онези истории, където отвличат момичето и бива затворено в стая, точно като Рапунцел. Днес ще ви представя пародията на една такава книга.

Тази глава НЕ е отпратена специално към някого! Всичко е с цел да се усмихнете.

Върви си нашата героиня (която ще кръстим Пънка) към неизвестна посока, или в повечето случаи към училище. Облечена като монахиня, златно РУСИТЕ Ѝ коси се развяват, а СИНИТЕ Ѝ, като капачката на "Балкан айрян", очи оглеждат шумната обстановка сутрин. Кой бърза за работа, кой да хване промоцията на Кофтиленд (Кауфланд) за листите за баница. Бабите вървят по-изправени от нея, но иначе искат място да седнат в автобуса, въпреки, че изкачва стълбите по-бързо и от олимпийски шампион. Всичко нормално, Пънка ходи смело, крачи ли, крачи към училище, сякаш даскалото може да си купи крака и да избяга.

От нищото се появява една черна баничарка и от нея изскачат две мутри. Тя не знае какво се случва. Пънка клечката се опитва да се бори срещу две стени и не се отказва. Рита, блъска, псува на майка, но файда (защо ли?). Мутрите я упояват и тя заспива (иска, не иска). Баничарката потегля и до там с нормалният живот на обикновена зубърка.

Пънка се събужда в стая, украсена пищно. Русокоската се пита дали не е попаднала в рая. Объркана, нашата Пънка става и започва да оглежда стаята. Леглото е с кралски размери (такова, дет като си оставиш дистанционното и после два часа го търсиш). Не след дълго, нашата героиня забелязва, че е само по бельо, което я смущава. Придърпва завивката и я омотава около тялото си като рокля, сякаш ще излиза на червения килим.

Нашият герой, който е по-мускулест и от пет маруси слети в едно, висок, колкото един небостъргач, с тъмна коса и очи пленяващи, но и в същото време строги, влиза в стаята (ще го кръстим Пънчо). Ръцете му са покрити от-до с татуировки, като един гащник, мислещ се за батка. Пънчо е безмилостен към нея, защото е мафиот. Разговора протича нещо от сорта на:

— Какво става? Защо съм тук? – гласът на Пънка е писклив и се извисява в голямото помещение.

И обичайното.

— Баща/Майка ти дължат много пари. Не успяха да ги изплатят и сега ти си моя. Продадоха те, за да могат да платят дълга си и да си спасят задниците. – казва Пънчо с дрезгав и дълбок, колкото Марианската падина, глас, гледащ все така безмилостно към Пънка, но в същото време мислейки как ще я пръсне от секс.

— Но как така? За какво съм ти аз? – Пънка, която също така се слави с това, че е девствена, е по-объркана от всякога.

Пънчо вече се е надървил кат' суха баничка на два дни, и чука Пънка в съзнанието си с пози, който не съществуват дори в Кама Сутра. Той се доближава до нея, иска да види дали ѝ действа така както на всички други жени. И ето, че Пънка потрепва, тялото ѝ се разтриса така, сякаш са ѝ пуснали двеста волта ток през тялото - в случаят също и изгаря от докосването на Пънчо. Става толкова мокра, сякаш се напикава, а нашият безмилостен мафиот веднага разбира това. Не, направо го надушва.

— Ще те чукам. Където и както си поискам. – казва в ухото ѝ оставяйки я вцепенена и след това излиза от стаята.

Героинята плаче точно два пъти за родителите си през цялата история. Сякаш тези хора никога не са ѝ били необходими и са някви случайни там. По едно време Пънчо ѝ дава договор, който да подпише, че е съгласна с всякакви условия и да му бъде секс робиня, сякаш ѝ дава договор за работа в баничарница. Той я праща на гинеколог (който не е мъж, защото Пънчо не иска други мъже да я докосват), където ѝ изписват противозачатъчни. Тя се чувства странно и не на място, защото той я води по луксозни места, където и на снимки не е виждала. През това време Пънчо я е опънал вече няколко пъти, като суджук на простир.

По едно време Пънчо осъзнава, че е започнал да проявява чувства към нея. Започва да я ревнува и от малките частици във въздуха, от дрехите които се докосват до тялото ѝ. Млати я (както клатя айряна си преди отваряне) преди всяко важно събитие, за да може да я маркира и да мирише на него, за да не може другите мъже да я пипат.

На някое от тези събития Пънчо бива прострелян и влиза в болница с опасност за живота. Пънка си изплаква очите за него, от което разбира, че е влюбена в Пънчо. И така, тя ходи на църква, моли се на Дева Мария, докато Пънчо не се събужда. Така тя му казва, че го обича, и накрая заживяват щастливо и си раждат градина деца (и евентуално продължават).

Та, това беше историята на Пънчо и Пънка. Надявам се да ви е харесало и да ви е накарало да се усмихнете поне малко. Всичко е написано с хумористична цел и не е специално отправено към някой. Написах го, защото ми го предложиха.

Извинявам се ако има правописни грешки!

Обичкам ви!