Беше време за бягството. След като убеди някак си майка си да излезе, трябваше много бързо да събере нещата, които според нея щяха да й потрябват за нейното така наречено пътуване. Действаше хаотично, като хвърляше в куфара почти всичко, което й се мернеше пред погледа. Но вместо да мисли за "важните" неща, Емили не мислеше особено много за багажа. А и беше доста гладна, но и затова не можеше да мисли в момента.
Беше готова. Затвори куфара и по върна на мястото му върху гардероба по възможно най-тихия начин. Искаше й се да заспи, но не можеше, затова реши да прави нещо, за да убие времето. Започна да чете една от любимите си книги за пореден път.
Седна на прозореца и преди да отвори книгата си, се загледа навън. Беше красива нощ. Небето бе по-тъмно от обикновено и много наситено индигово. Сякаш знаеше какво смята да прави и искаше да й помогне. Докато блееше и мислеше за всевъзможните неща, които можеха да се объркат и дали беше направила всичко, което трябваше не усети как беше минало времето. Наближаваше полунощ...
От автора
Ако ви харесва историята харесайте или коментирайте
Също и критикувайте..
И благодаря на тези, които я четат. 😊
