Якуб:
Струваше му се, че времето тече мъчително бавно. Така става, когато броиш всяка минута и следиш всеки ден. Имаше малко календарче, което му беше подарък от един така да се каже "приятел". Не че имаше нещо против него, дори беше един от най-близките му хора на това място, но не можеше да се довери напълно на никого. Това беше първото, на което го научиха тук и всички го знаеха. Под "тук" имаше предвид голямата, внушителна, четириетажна сграда, където го бяха довели след като спаси Емили. Имаше хора с подобни на неговата истории, имаше и такива, които е нямало кой да спаси. Например "старшия", както го наричаха всички. Той е бил първият доведен тук. И явно никой не напускаше това място.
Доколкото беше разбрал събираха хората, които имаха нещо общо с някакъв стар род, за който се смятало, че е заличен. Повечето най-вероятно не подозираха защо ги водят на това място преди да дойдат. След това разнищваха историята..
-•-•-
Викът на Лизи го изкара от унеса му. Тя вървеше заедно със Сам, който му беше подарил календарчето. Те бяха от тези, които е нямало кой да спаси. Обучаваха ги тук от 3 години. И им беше забранено да говорят за това, на което ги учеха и им разкриваха. Затова Якуб знаеше толкова малко.
- Хейй. Нека позная- пак мислиш за твоята Емили?!- попита го Лизи.
- Защото е много трудно да се сети човек.- каза Якуб и завъртя очи.
- Спокойно де, не се пали.- Сам седна до него на пейката.
- Просто се притеснявам за нея..
- Знаем.- казаха едновременно.
Якуб се усмихна леко.
- Хайде. Трябва да ходим на обяд. Не искам пак да остана гладен заради вас.
- Не бяхме виновни ние 😄.
- Щом казвате. Но сериозно да вървим.
- Добре.- Сам стана и тръгна, без дори да ги изчака, затова Якуб и Лизи се затичаха, за да го настигнат. Скоро стояха задъхани пред вратата на столовата. Тя беше масивна и много красива. Когато я отвориха отвътре ги лъхна миризмата на печено с картофи и се чуваше мелодичното тракане на вилици и лъжици. Отидоха да си вземат храна и седнаха на една от по-забутаните маси, която беше в дъното. Само на обяд можеха да си разменят малко информация, защото беше шумно и имаше минимален шанс някой да ги чуе.
- Е, какво ново?-попита Якуб.
- Дочух, че са засякли някакво движение в западния квадрант.- каза Лизи.- изпратили са отряд да провери.
- Интересно.. Какво ще кажете да отидем първи?
- Ти май съвсем си се побъркал. Как ти хрумват такива идеи?- Сам звучеше наистина шокиран.
- Мога да отида и сам, нали знаете? Просто реших да ви попитам.
- Аз съм за. А Сами няма избор..
- Не ме наричай Сами, знаеш, че мразя да го правиш. И явно нямам избор.
- Така е. Кога тръгваме?
- Най-одачно ще е като се свечери, но мисля да тръгнем след обяд.
- Дадено.- отново отговориха дружно.
След разговора им продължиха да се хранят, а в мислите на Якуб се прокрадваше натрапчивата мисъл, че знае какво е това "движение"..
